Европейската комисия призова държавите членки да проявяват гъвкавост при прилагането на правилата на ЕС за вноса на газ. Според Reuters целта е да се гарантира, че постепенното спиране на вноса от Русия няма да забави доставките, необходими за стабилизиране на енергийния пазар по време на кризата с Иран. Насоките на Комисията задължават митническите органи да одобряват внос на газ, който не е от Русия, в срок от 12–24 часа след подаване на заявление.

Опростените процедури позволяват компаниите да използват един документ за множество товари по същия договор и освобождават от необходимостта от ново разрешение при пренасочване на втечнен природен газ заради затварянето на Ормузкия проток.

Тези мерки се прилагат само за газ, който не е от Русия, и не променят вече взетите решения в институциите на съюза.

Поетапната забрана за вноса на руски природен газ – както по тръбопроводи, така и във втечнено състояние – беше приета от Европейския парламент в края на миналата година. Законът беше одобрен с 500 гласа „за“, 120 „против“ и 32 „въздържали се“.

Съгласно новите правила, вносът на руски втечнен газ, закупуван на спот пазара, е забранен от началото на 2026 г., а доставките по тръбопроводи ще се прекратяват поетапно до 30 септември 2027 г. Законът въвежда и хармонизирани санкции за нарушителите. Той налага по-строги изисквания към операторите, включително задължение да предоставят подробни доказателства за държавата на произход на газа преди вноса или съхранението му, с цел ограничаване на възможностите за заобикаляне на забраната.

Евродепутатите настояха и за пълна забрана на вноса на руски нефт, като Европейската комисия се ангажира да представи законодателно предложение в началото на 2026 г., за да влезе в сила не по-късно от края на 2027 г. В извънредни ситуации спирането на забраната ще може да се прилага само за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС.

Решението на ЕК е в противовес на това на САЩ, които временно облекчиха санкциите върху руския петрол до 11 април.

Това решение предизвика остри реакции в Европа и Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц го определи като грешка, подчертавайки, че проблемът е в цените, а не в доставките. Според него ходът противоречи на усилията на Г-7 за засилване на натиска върху Москва.

Украинският президент Володимир Зеленски също разкритикува мярката, предупреждавайки, че тя ще осигури допълнителни средства за руската военна машина.

Френският президент Еманюел Макрон на свой ред заяви, че поскъпването на енергията не бива да води до отслабване на санкциите.