След атаките на САЩ и Израел срещу Иран шиитските милиции на хутите от Йемен заплашиха с отмъщение. Дали в региона предстои следваща ескалация?
Как реагират хутите на нападенията на САЩ и Израел срещу Иран? Засега шиитските милиции от Йемен се въздържат, въпреки обявиха, че при подобен сценарий ще се задействат. Но поне към този момент положението не изглежда взривоопасно, макар и да е напрегнато.
Хутите, които се наричат Ansar Allah, в превод „Помощници на Бога“, контролират големи части от Северен и Западен Йемен от 2014 година насам, включително столицата Сана. През 2015 година тяхното настъпление предизвика интервенция на водена от Саудитска Арабия коалиция. Последвалата война доведе до над 150 000 жертви, сочат данните на ООН. През 2022 година се установи примирие, но Йеман фактически е разделен. През януари 2024 година хутите отново бяха определени от САЩ за терористична организация.
По време на войната в Газа те нападаха както Израел, така и търговски кораби в Червено море и в Аденския залив - едно от най-важните търговски трасета в света. Атаките трябваше да демонстрират солидарност с Хамас и едновременно да окажат натиск върху Израел и неговите съюзници. САЩ, Великобритания и Израел многократно реагираха с въздушни удари срещу цели на хатите.
„Иранският режим се бори за оцеляване"
Сега въпросът е дали в хода на нападенията срещу Иран милициите отново ще предизвикат ескалация. „От контраударите, които предприема иранският режим, се вижда, че наистина става дума за борба за оцеляване“, коментира експертът по Близкия изток Томас Фолк от германската фондация „Конрад Аденауер“.
Неговото мнение е, че в тази ситуация Техеран се опитва да активира своята мрежа от регионални съюзници като Хизбула, която вече нападна Израел. „Ако режимът сметне, че в случая става дума за последната му битка, ще положи всички усилия да включи в нея всички свои партньори“, казва Фолк. Сред тях са и хутите.
Но не е сигурно, че те ще реагират, казва Абдулгани ал Ириани от Центъра за стратегически проучвания в Сана. „В тази конфронтация хутите няма да играят никаква роля“, казва той. Тяхната стратегическа придадена стойност досега се е състояла в това „да сеят смут по поръчка на Иран и същевременно да осигуряват на Иран възможността да отхвърля отговорността за това“. Щом сега самият Иран действа открито, този модел губи значението си.
Ограничени символични стъпки
В краткосрочен план обаче военни действия не са изключени. „Много военни съоръжения на хутите бяха разрушени от американските удари миналото лято“, обяснява Томас Фолк. Въпреки това те са „все така силни, че най-малкото още няколко седмици да могат да атакуват цели в региона“. Това се отнася най-вече за нападенията с ракети и дронове, както и за атаките срещу корабоплаването.
Ал Ириани от своя страна очаква ограничени стъпки. „Те могат да осъществят символични акции, но не и истински сериозни атаки“, смята той. В момента движението се опитва в много по-голяма степен да подсигури позициите си. Зад кулисите има опити Саудитска Арабия отново да бъде подтикната към преговори. „Все пак мисля, че Израел може да ги нападне, което ще ги накара да действат“, казва Ал Ириани. Т.е. ескалацията може да бъде предизвикана и отвън.
„Иран не бива да се подценява"
Ако Иран бъде отслабен трайно, това ще има преки последствия и за хутите, казва Томас Фолк. „Ако режимът бъде отстранен или силно отслабен, така че повече да не представлява заплаха, това в средносрочен план ще доведе и до отслабване на неговите проксита, в това число и на хутите."
Без иранските финанси, оръжейни доставки и идеологическа подкрепа милициите биха изгубили един от стожерите на своята сила. Тогава международната общност би могла „още по-последователно да настъпи срещу хутите“.
Ал Ириани обаче изтъква, че Иран не бива да бъде отписван преждевременно. Дори отслабен, Техеран „ще играе роля в региона и след тази война“. Същевременно според него е вероятно бъдещият политически нов ред в региона да ограничи подкрепата на Иран за хутите. „Мисля, че в бъдеще те няма да получават много подкрепа от Иран. Това може да ги накара да преговарят за честно и балансирано мирно споразумение в Йемен."
Прагматични отстъпки въпреки идеологическата твърдост
Ал Ириани изтъква и значението на вътрешните динамики. Според него войната ще измести към периферията всички умерени сили. А тъй като организацията на хутите е доминирана от войнствени лидери, извършването на реформи би било трудно. По-възможен е сценарий, при който хутите ще запазят идеологическата си твърдост, но в политически план ще направят прагматични отстъпки, за да укрепят властта си в Йемен. „Това бигарантирало оцеляването на организацията и би запазило нейното значение."
Томас Фолк говори в този контекст за „импулс“ за целия регион, тъй като „дестабилизиращите недържавни играчи“ биха могли да бъдат отслабени до такава степен, „че да станат контролируеми поне в средносрочен план“.
