Румъния ще финансира цялостна система за засилване на сигурността си, включително магистрали и болници с европейския инструмент за преференциални заеми SAFE, докато България залага само на придобиването на военна продукция.

Eвропейската комисия стартира специалния инструмент „Мерки за сигурността за Европа“ (SAFE), за да осигури спешно финансиране за засилване на отбраната на страните членки след руската военна агресия срещу Украйна.

По него са предвидени 150 млрд. евро, като вече се обсъждат възможностите за продължаването му. 

Заемите по SAFE предвиждат 15-годишен гратисен период и изплащане до 40 години.

България вече получи съгласие за 3.2 милиарда евро заеми и подготвя девет проекта – придобиването на 3D радари, гаубици и други. Българската армия все още разчита на съветско оборудване и въоръжение и заради това страната ни използва заемите само за военна продукция. 

Политическата криза у нас обаче заплашва да забави програмата у нас, тъй като няма и действащ бюджет.

За разлика от България, Румъния залага на проектите с двойно предназначение. През последните години северната ни съседка направи и инвестира много, за да модернизира армията си. 

Друга разлика е, че около проектите в Румъния има далеч по-голяма яснота, включително за финансовите им измерения.

Румъния ще получи 16.68 милиарда евро. Това е вторият по големина заем в ЕС след този за Полша.

Магистрали, болници и киберзащита 

Около 4.2 млрд. евро oт заемите за Румъния са предвидени за инфраструктура.

Значителна част от средствата е предназначена за свързване с Молдова. 

Тези проекти са класифицирани като инфраструктура с двойно предназначение (обслужваща както граждански нужди, така и военна стратегическа мобилност).

Става въпрос за магистралите „Молдова“ (Пашкани – Сучава – Сирет) и „Съюз“ (Мочка – Яш – Унгени). 

За изграждане на мобилни спешни болници пък са предвидени 450 млн. евро. 

Министерството на националната отбрана ще изразходва общо 9.6 млрд евро за 21 програми – 10 съвместни покупки с други държави от ЕС и 11 индивидуални покупки.

Сред военните проекти, които Румъния планира да закупи, са:

•     верижни бойни машини за пехотата – 298 броя за 2.983.566.00 евро.
•     многофункционални хеликоптери H225M – минимум 12 бройки за 852 000 000 евро.
•     бронетранспортьори Piranha 5 8x8 – 139 бройки за 761 200 000 евро.
•     преносими противовъздушни отбранителни системи Mistral (MANPAD) – 231 системи / 934 ракети за 625 560 000 евро.
•     противопожарна отбрана с много малък обсег Skynex (V-SHORAD) – 7 системи
•     за 476 000 000 евро.
•     многофункционални транспортни и логистични платформи –   минимум 1370 превозни средства за 471 505 000 евро.
•     ракетни системи земя-въздух със среден обсег – 3 системи за 450 000 000 евро.
•     стандартни пехотни оръжия и боеприпаси на НАТО – 240 000 бр. за 439 860 000 евро. 
•     35-милиметрови боеприпаси (CRAM/AHEAD за Skyranger) – 400 000 снаряда за 
•     393 275 000 евро. 
•     мобилна 35-милиметрова V-SHORAD Skyranger – 2 системи за 330 000 000 евро.
•     радарни системи за откриване със среден обсег – 12 системи за 258 000 000 евро.
•     военноморски ударни ракетни системи (NSM) – 7 системи за 207 000 000 евро.
•     интегриран команден пункт за противовъздушна и противоракетна отбрана – 2 системи за 160 000 000 евро.
•     морски патрулни кораби (OPV) – 2 кораба за 70 000 000 евро.
•     мини-UAS дронове за наблюдение (клас 1) – 56 системи за 45 770 000 евро.

2.8-те млрд. евро, отпуснати на Министерството на вътрешните работи (MAI) и други институции за сигурност, са фокусирани върху модернизиране на реакцията при мащабни кризи. 

Предвижда се и изграждането на Център за операции по киберсигурност за защита на националната инфраструктура (енергийни мрежи, болници) от държавно спонсорирани кибератаки.

България инвестира изцяло в армията си 

България е единствената страна от НАТО, която все още разчита основно на съветска техника и оръжия. 

Европейският механизъм SAFE е невероятен шанс за нашето правителство най-накрая да прекрати зависимостта си от руска техника. 

България ще получи малко над 3.2 милиарда евро по SAFE и вече е подготвила девет проекта:

•     Придобиване на 3D радари.
•     Придобиване на наземно базирани системи за противовъздушна противоракетна отбрана.
•     Разработване на поддържащи артилерийски способности чрез придобиване на 155 мм самоходни гаубици.
•     Придобиване на безпилотни летателни апарати и баражиращи боеприпаси за Сухопътните войски и Силите за специални операции.
•     Придобиване на ракетна система за залпов огън с повишена мобилност.
•     Придобиване на системи за откриване и противодействие на безпилотни летателни апарати (БПЛА).
•     Разработване на способности за транспортно осигуряване Въоръжените сили на Република България.
•     Придобиване на противовъздушни ракети VL MICA.
•     Придобиване на боеприпаси 155 мм.

Едно от основните изисквания за заемите по SAFE е съвместното възлагане на обществени поръчки между държавите членки. България очаква да закупи 3D радари например от Франция. В момента обаче съществува сериозен риск България да не се възползва максимално от механизма. В момента България редовно правителство и редовен бюджет, което не позволява одобряването на заеми. 

Ако политическата криза продължи, България може да се забави сериозно. 

Освен това, военни експерти в България коментираха пред Mediapool, че трябва да се внимава при организирането на поръчките и да не се допускат компромиси с търсеното оборудване в името на бързото прилагане на обща поръчка.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Никола Лалов (Mediapool), Victor Cozmei (Hotnews), Румъния.

Hotnews.ro, Mediapool.bg