Писмо от Министерството на образованието с указания за правилата за план-приема в гимназиите предизвика спорове в социалните мрежи. Документът очертава рамка за бъдещи промени. Идеята е да се намалят паралелките с профил „Чужди езици“ за сметка на повече часове по български език и математика. Това ще стане чрез преструктуриране на приема през следващата учебна година.
Според МОН интензивно чуждоезиково обучение трябва да има основно в езиковите гимназии. Очаква се шанс за откриване на такива паралелки да получават само училища с високи резултати.
Министър Красимир Вълчев заяви, че някои училища със слаби резултати по български език и математика, са избрали планове с разширено изучаване на чужд език. Така те дават предимство на езиковото обучение за сметка на успеха по основните предмети.
По думите му не се планират резки промени. Обсъжданията продължават. Министерството търси балансирано решение, което да ограничи това изкривяване. Вълчев подчерта, че часовете по много предмети не достигат. Според него системата е залитнала към чуждите езици, а това води до недостиг в останалите области.
Промяната има основания. Резултатите по български език и математика от години са ниски и това поставя под въпрос модела, в който много училища дават приоритет на чуждите езици за сметка на основните предмети. Логично е Министерството да иска повече часове там, където традиционно има пропуски.
Съществува и реален проблем: част от училищата избират интензивно езиково обучение, без да имат нито подготовка, нито успехи, които да го оправдават. Ограничаването на такива паралелки само до училища с доказани резултати изглежда като начин да се повиши качеството и да се намали профилирането „на хартия“, което често не отговаря на реалността.
Въпреки това намерението е спорно. Ограничаването на интензивното езиково обучение само в езикови гимназии може да намали избора на учениците, особено в малките градове, където такава гимназия няма. Рискът е достъпът до качествено изучаване на чужд език да стане привилегия на няколко „елитни“ училища, а това да задълбочи разликите между регионите.
Не е ясно и дали повече часове сами по себе си ще доведат до по-добри резултати. Проблемът често е в методиката, в подготовката на учителите и в липсата на мотивация, а не просто в разпределението на часовете. Има и опасение, че мярката е реакция „на парче“, която не е част от по-цялостна стратегия за подобряване на грамотността и математическите умения.
Мярката не е еднозначно добра. Има логика в опита да се засили изучаването на български език и математика, но подходът е спорен, защото може да ограничи достъпа до качествено езиково обучение и да задълбочи регионалните различия. Най-важното е реформата да е част от по-широка, добре обмислена стратегия, а не просто пренареждане на паралелките.
