От х:

Днес в x:

От бутилките до космоса - за корка граници няма

От него могат да се правят не само тапи - коркът върши работа и в космоса, но не позволява да пришпорват неговия добив.

Португалската компания „Corticeria Amorim“ е най-големият производител на коркови тапи за вино и шампанско с оборот от близо един милиард евро. Търсенето е голямо и това кара фирмата да мисли как да разшири добива, като увеличи продуктивността на корковите дъбове. Това обаче никак не е лесна задача.

За първата реколта се чака цели 25 години

До момента опит в отглеждането на корков дъб с търговска цел и в големи мащаби почти няма - тъй като над 90 процента от сегашната популация на корковите дъбове се е самозалесила. За собствениците на горите отглеждането на коркови дъбове обичайно е само странично занимание - техен основен поминък е животновъдството.

В повечето случаи минават 25 години, докато кората на младите дъбове стане достатъчно дебела, за да бъде обелена за първи път. След това добивът е възможен на всеки девет години. Но едва след втората реколта кората придобива качеството, което е необходимо на естествените тапи за висококачествени вина. Дотогава са минали повече от 40 години от засаждането.

Корковите гори абсорбират много въглероден диоксид

Тъй като производството на корк е традиция в Португалия от повече от сто години, дългият период от време за получаването на добива не е попречил на развитието на корковата промишленост. Дърветата могат да живеят 200 години, а общата площ на горите в Португалия, Испания и други страни около Средиземно море е достатъчно голяма, за да осигури снабдяването.

Компанията „Corticeria Amorim“ обичайно купува корк от независими производители. Изпълнителният ѝ директор Антонио де Риос Аморим обаче обяснява, че се търсят начини за ускоряване на процеса на зреене на кората. „Искаме да намалим наполовина времето до първата реколта. При това положение инвестицията ще се изплати след 30 години и ще стане интересна за институционални инвеститори като пенсионни фондове и застрахователни компании, които искат да направят вложения в абсорбирането на въглерод."

Понеже корковите дъбове не се изсичат, а дават възможност за добив около двайсет пъти в живота си, те абсорбират много въглероден диоксид - 73 тона на един тон корк, както изчислява Антонио Аморим. Гора от корк, при която реколтите са по-чести, би била по-рентабилна и би могла да задоволи очакваното нарастване на търсенето, посочва бизнесменът.

Корк за SpaceX

Тъй като в допълнение към положителния си ефект върху климата, коркът представлява интерес за редица браншове заради многобройните си технически свойства. Космическите совалки на НАСА и ракетите на SpaceX например използват корка като топлинен щит - защото е естествено негорящ. По време на опустошителните горски пожари през последното лято огнената стихия обхващаше главно евкалиптите и пиниите, докато корковите гори се оказаха истински бариери. И там, където растат в Северна Африка например, те спират разширяването на пустинята.

Кората на корковия дъб придобива достатъчно високо качество едва след втората реколта     Снимка: C. Kaiser/blickwinkel/picture alliance

„Corticeria Amorim“ има няколко фабрики в Португалия, в които кората се изсушава и се превръща в тапи за скъпи вина. Останалото се преработва в корков гранулат - суровина с много други приложения, като например за подови настилки, изолатори, стелки за обувки и седалки за високоскоростни влакове.

Универсален естествен материал

Причината за тази многофункционалност е структурата на корковата кора. Тя се състои от килийки с около 40 милиона клетки на кубически сантиметър. Всяка клетка действа като топлоизолатор и поглъща звука и ударите.

„За корка няма граници“, казва Антонио Аморим. „Имаме десетима служители, които непрекъснато работят върху неговите възможни нови приложения. Така ни хрумна идеята да използваме заглушаващите и изолационните свойства на корка за електрически трансформатори." За Аморим това е поредната причина да смята, че търсенето на специфичната суровина ще нараства и още - затова са нужни и по-продуктивни гори.

Дъбът просто трябва да бъде оставен да расте

Един от начините да се постигне това е като се увеличи броят на дърветата от 100 на 400 на хектар. След това те просто трябва да бъдат оставени да растат. Хората традиционно ги подрязват, за да събират повече жълъди и да произвеждат дърва за огрев. Това възпрепятства растежа им и те достигат само два до три метра височина.

Ако не бъдат „безпокоени“, дърветата могат да израснат повече - до четири метра, а и не изискват никакви специални грижи: растението е невзискателно, няма нужда от много вода и може да вирее на песъчливи почви.

 

Източник: http://www.dw.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини