Възпитаниците на Детски танцов ансамбъл „Южняче“ към Младежки център-Хасково

показаха характерната първомартенска обредност, описана от филолога фолклорист проф. д-р Любомир Миков.

Децата извиха хора и прескочиха огъня за здраве.

Денят в стари времена е започвал с първомартенско почистване. Ставало се още преди изгрев слънце. Трябвало всичко да бъде изтупано и изтърсено, да се почистят двора и всички помещения в дома, тъканите да се проветрят и да се изчисти комина.

Първомартенското почистване било възлагано само на момите, които трябвало да мълчат докато метат. Така се вярвало, че се прогонват домашните духове, схващани от народа като добри, но и зли. Интересна традиция е и тази, че събраната смет е трябвало да се изхвърля далеч от дома по посока на човешки глас.

На първи март друга от традициите е прескачането на огън. В него се изсипва сметта, изметена от двора. Огънят се прескача на кръст- от запад на изток, и от север на юг, като се е вярвало, че така бълхите и змиите няма да хапя.

Обичаят по изгонване на бълхи и предпазване от змии е съпроводен с изричане на заклинателна формула, а също и със звънене, тропане, чукане и извикване на заклинанието.

На първи март жените на средна възраст изнасяли червени тъкани и дрехи. Изнасянето на червена престилка, например, се възприема като даряване или като своеобразно умилостивяване на Марта. Образът на Марта се явява като олицетворение на Слънцето, на обновителното и животворно начало. Този обред има връзка до известна степен и с обреда Бабинден.

С наименованието „мартеница” се е обозначавало специфичен обреден атрибут. Той е имал основно предназначение на амулет. И до днес мартеницата се прави обикновено от вълнен или памучен бял и червен конец или прежда. В състава на българската традиционна мартеница са включени и други елементи като парички, железни халки, скилидки сух чесън, синци и мъниста. Както и днес традицията продължава, мартеница се е вързвала на хора и домашни животни на плодородни дървета.

Красимира Славова