От х:

Днес в x:

Фрагменти от астероида, избухнал над Берлин, са открити и се оказаха специални

На 21 януари 2024 г. астероид с размер около метър (2024 BX1) навлезе в земната атмосфера и се взриви над Берлин в 12:33 UTC (14:45 ч. българско време). Преди да достигне Земята, 2024 BX1 е бил близкопрелитащ до Земята астероид с орбита, която подсказва, че е бил част от аполоновата група астероиди.

Оттогава фрагментите са намерени от екип учени от Германия и Института SETI и са идентифицирани като рядък вид астероиди, известни като „обрити“.

Името обрити (aubrites) идва от френското село Обре (Aubrés), където на 14 септември 1836 г. пада подобен метеорит. Екипът, отговорен за извличането на образци от този скорошен метеорит, е ръководен от астронома, специалист по метеорити в Института SETI, д-р Питър Дженискенс (Peter Jenniskens) и изследователя от д-р Лутц Хехт (Lutz Hecht) от Музея по естествознание (MfN). Към тях се присъединява екип от сътрудници и студенти от MfN, Свободния университет в Берлин, Германския аерокосмически център (DLR) и Техническия университет в Берлин дни след като метеорът се взривява в небето. Заедно те откриват фрагменти от метеорита в полетата южно от село Рибек, на около 50 км западно от Берлин.

Обритов метеорит от астероида 2024 BX1, заснет в Музея за естествена наука в Берлин от Лаура Краних, магистър от Свободния университет и член на Arbeitskreis Meteore, която участва в търсенето и намира този метеорит близо до село Риббек, Германия. Кредит: SETI Institute


Намирането на фрагментите е сериозно предизвикателство поради особения вид на обритите, които отдалеч приличат на камъни като всички останали, но отблизо са съвсем различни. Докато другите видове метеорити имат тънка кора от черно стъкло, причинена от екстремната топлина, генерирана при преминаването през атмосферата, обритите имат предимно полупрозрачна стъклена кора. Кристофър Хаман (Christopher Hamann), изследовател от Музея за естествена наука (Museum für Naturkunde), е участвал в първоначалната класификация и е участвал в търсенето. Както той разказва в прессъобщение на Института SETI:

„Обритите не изглеждат така, както хората обикновено си представят метеоритите. Обритите приличат повече на сив гранит и се състоят главно от магнезиевите силикати енстатит и форстерит. Не съдържат почти никакво желязо, а стъкловидната кора, която обикновено е добър начин за разпознаване на метеоритите, изглежда напълно различно от тази на повечето други метеорити. Поради това обритите са трудни за откриване на терен."

Аполоновите астероиди

Аполоновите астероиди са от близко прелитащите до Земята астероиди (NEA) с перихелийни разстояния, по-малки от 1,017 AU (1AU = разстоянието между Земята и Слънцето), и голяма полуос, по-голяма от 1 AU. Те са с размери по-малки от 10 км и формират по-голямата част от популацията на пресичащи траекторията на Земята и потенциално опасни астероиди.

Очакваният им живот е сравнително кратък (от порядъка на 10 милиона години) поради потенциала им да се сблъскат с вътрешните планети, което означава, че популацията не е била формирана на място и вероятно непрекъснато да се попълва. Въпреки че някои без съмнение са мъртви кометни ядра, сега се смята, че повечето произхождат от главния астероиден пояс и са изхвърлени в сегашните си орбити чрез гравитационни взаимодействия с Юпитер. Групата аполоновие астероиди е кръстена на техния прототип 1862 Apollo и в момента са известни над 1600 такива обекти.

Астероидът (2024 BX1) е забелязан за пръв път от унгарския астроном д-р Криштян Сарнечки (Krisztián Sárneczky) с помощта на един от телескопите в обсерваторията Конколи в Будапеща. Задачата по проследяването му и прогнозирането на мястото, където ще се сблъска със земната атмосфера, бе изпълнена от мисията Scout на НАСА и системите за оценка на опасността от сблъсък Meerkat Asteroid Guard на Европейската космическа агенция (ЕКА), като Давиде Фарнокиа (Davide Farnocchia) от JPL/Caltech предоставяше чести актуализации на траекторията. Подобно на Челябинския метеорит, който избухна над Южна Русия през 2013 г., експлозията бе наблюдавана от много хора и заснета (въпреки че експлозията не причини щети).

Това е четвъртото ръководено от Дженискенс извличане на малък астероид, паднал на Земята, като предишните събития са сблъсък във Франция през 2023 г., сблъсък в Ботсвана през 2018 г. и сблъсък в Судан през 2008 г. Както той обяснява, този последен астероид е бил особено труден за проследяване:

„Дори и с отличните указания на астрономи от Астрономическия институт на Чешката академия на науките, които изчислиха как силните ветрове са разнесли метеоритите и предсказаха, че това може да са редки метеорити, богати на енстатит, въз основа на светлината, излъчвана от огненото кълбо, нашият екип за търсене първоначално не можа лесно да ги открие на земята. Забелязахме метеоритите едва след като полски екип от ловци на метеорити беше идентифицирал първата находка и можеше да ни покаже какво да търсим. След това първите ни находки бяха направени бързо от студентите от Свободния университет."

Челябинско огнено кълбо, записано с автомобилна камера от Каменск-Уралски, северно от Челябинск, където е било още на разсъмване. Проучването на района в близост до този метеоритен въздушен взрив показа сходни сигнатури с тези на обекта Tall el_Hammam.


През изминалата седмица колегите на Дженискенс от MfN официално обявиха, че са извършили първите анализи на един от фрагментите на метеорита. Процесът е бил ръководен от д-р Ансгар Грешаке (Ansgar Greshake), научен ръководител на метеоритната колекция на MfN, и се е състоял в изучаване на минералогията и химическия състав на фрагментите с електронно-лъчева микросонда. Резултатите от тях показват, че фрагментите съответстват на ахондритен метеорит от типа обрит, които са предадени на Международната комисия по номенклатура на Метеорологичното дружество на 2 февруари 2024 г. за проверка.

„Въз основа на тези доказателства успяхме да направим груба класификация относително бързо“, коментира Грешаке.

Източник: Fragments From That Asteroid That Exploded Above Berlin Have Been Recovered and They're Really Special, Universe Today

 

Източник: nauka.offnews

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини