От х:

Днес в x:

Румънският държавен връх е в дисонанс за тандема с България за Шенген

Най-важните политически лидери в Букурещ имат различна интерпретация по темата за членството на Румъния в Шенген и по-конкретно по въпроса за отделяне от България в тези усилия, пише в анализ румънският вестник „Адевърул“. Подобен ход би създал допълнителни „главоболия“ на Румъния, включително в отношенията с ръководството в София, посочва вестникът.

Възможността за отделяне на Румъния от България бе спомената от премиера Марчел Чолаку в интервю тази седмица за агенция Блумбърг. Идеята обаче бе отхвърлена от държавния глава Клаус Йоханис, който заяви вчера по време на посещение в Брюксел, че този вариант се обсъжда по-скоро „неофициално“ и подчерта, че най-добрият вариант е Румъния и България да се присъединят заедно към пространството за свободно движение.

В интервюто за Блумбърг румънският премиер каза, че държането на Румъния вън от Шенген е „дълбоко несправедливо“ и посочи, че обмисля законови стъпки за излизане от безизходицата. Премиерът подчерта проявената от Румъния солидарност към Украйна, особено по отношение на износа на украинско зърно, и изтъкна, че „Европа се нуждае от Румъния и България в Шенген“. Наред с това в интервюто за Блумбърг Чолаку каза, че Румъния може да обмисли отделяне от усилията на България за членство в Шенген, ако това очертае по-добър резултат (за Румъния) в преговорите.

Австрия и Нидерландия блокираха присъединяването на двете страни към зоната за свободно движение на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи през декември 2022 г. Ветото на Нидерландия се отнасяше само до България.

За да се присъедини дадена страна към Шенгенското пространство е необходимо единодушие сред всички страни членки. На Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи през декември м.г. това бе постигнато за Хърватия, но не и за Румъния и България, за които още през 2011 г. бе обявено, че отговарят на условията.

Междувременно граничните проверки генерират милиарди евро загуби и принуждават камионите, превозващи стоки, включително военни доставки за Украйна, да чакат с дни на границата, подчерта румънският премиер пред Блумбърг в началото на седмицата.

Президентът на Румъния Клаус Йоханис, който бе на официално посещение в Белгия вчера, също коментира темата по време на съвместна пресконференция с белгийския премиер Александър де Кро. Йоханис подчерта, че най-добрият вариант е Румъния и България да се присъединят заедно към Шенген.

„Преговорите за присъединяване на Румъния към Шенген продължават (…) и всички сме ангажирани, всички опитваме да убедим специално австрийската страна, за която се знае, че продължава да бъде много резервирана по този въпрос. Преговорите продължават и, разбира се, по-скоро неофициално, отколкото официално, се обсъждат различни варианти за това как може да се продължи. Не е много сложно да се види, че съществуват малко варианти. Или Румъния и България се присъединяват заедно, или не влиза нито една от двете, или едната влиза (в Шенген), а другата – не. Това са, разбира се, варианти на теория и искам да подчертая, че от самото начало, още отпреди, повтарям, най-добрият вариант е Румъния и България да влязат заедно в Шенгенското пространство и към това са насочени всички преговори и всички опити да бъдат убедени онези, които все още имат резерви по този въпрос“, заяви на пресконференцията в Брюксел румънският президент.

Идеята за отделяне на Румъния от България по шенгенското досие бе отхвърлена още миналата година и от тогавашния министър на вътрешните работи Лучиан Боде, припомня „Адевърул“.

Няма никакви индикации, че България и Румъния вървят по различни писти за Шенген, заяви премиерът акад. Николай Денков, отговаряйки тази седмица на въпроси на граждани във Фейсбук.

Денков коментира, че тази оценка е само за вътрешна употреба в Румъния.

Имаме изпълнение по нашите ангажименти за върховенството на закона, имаме изключителен напредък по охраната на границите. Трябва да вървим заедно за Шенген, защото трябва да решаваме общите си проблеми с Румъния. Няма никаква причина да се обсъжда такова разделяне, каза Денков.

Това, което все още се чува като възражение, е, че системата на Шенген не работи, което казват австрийският канцлер и министърът на външните работи на Австрия, припомни българският премиер. Според него обаче това не е наш проблем, а на ЕС и ние имаме всички основания да казваме, че това не може да бъде спирачка за България.

В интервюто за Блумбърг румънският премиер Марчел Чолаку каза още по повод „неоснователното вето“ на Австрия, че неговото правителство обмисля предприемане на законови стъпки пред Европейския съд.

По този въпрос Чолаку отново „се размина“ с президента Йоханис. През септември румънският премиер на два пъти изрази твърдо намерение Румъния да атакува в Европейския съд едно ново вето на Австрия.

Президентът Йоханис коментира по-късно този въпрос по следния начин: „Това е много сложен юридически проблем. Не съм открил двама юристи, които да са на едно и също мнение по този въпрос и смятам, че докато не излезем наясно самите ние, е по-добре да не лансираме в общественото пространство някои теми“.

По повод изразените позиции по темата Шенген, румънският анализатор Раду Магдин каза, че дискусиите, които предизвиква румънският премиер, са свързани по-скоро със стратегия на правителството да окаже натиск върху Австрия.

„Премиерът прави добре, че запазва натиска върху Австрия, включително чрез международни медии“, коментира пред в. „Адевърул“ Раду Магдин. „Отделянето от България обаче не е възможно, политически и технически“, посочи анализаторът. Според него изявленията на румънския премиер за Блумбърг са имали за цел да „тестват пазара и да се създадат опции“.

Бившият румънски външен министър Кристиан Дяконеску също е на мнение, че отделяне на Румъния и България по шенгенското досие само би усложнило ситуацията, а и би създало проблеми в отношенията между двете страни.

„Самата процедура по отделяне предполага както в Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, така и в Европейския съвет, решения, които се вземат с единодушие, тоест с гласа и на България. (…) Според мен това би създало големи трудности що се отнася до повторното вземане на политико-дипломатически решения и на второ място – по отношение на ефикасното управление на шенгенската граница в този регион“, подчерта Кристиан Дяконеску, който ръководеше румънската дипломация през 2012 г.

И докато политиците на север и на юг от Дунава коментират и анализират различните варианти на масата, позицията на Австрия засега остава непроменена.

„За нас е немислимо в момента да разширим Шенген, но това няма нищо общо с България и Румъния, а е въпрос на сигурност“, заяви австрийският канцлер Карл Нехамер след среща с българския премиер Николай Денков във Виена в края на октомври.

Според Нехамер невъзможността за приемане в Шенген на България и Румъния няма нищо общо с двете държави, а със сигурността, защото самите външни министри на ЕС казват, че шенгенската система не функционира. Все повече страни вече въвеждат граничен контрол, което означава, че шенгенската система не отговаря на истинския си смисъл. ЕС знае много добре, че България и Румъния допринасят за Шенген и именно затова трябва да ги подпомогне финансово, подчерта австрийският канцлер след срещата с Денков. Нехамер бе категоричен, че докато Шенген не бъде поправен, разширение не е възможно.

От другата членка на Шенген, която наложи вето миналата година – Нидерландия, бе заявено, че се чака оценка на Европейската комисия през декември.

Трябва да видим каква ще бъде оценката на Европейската комисия (ЕК) през декември. Трябва да бъде точна и честна оценка, без захаросване, без премълчаване. Знам, че председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен работи в границите на стриктното и справедливото. Ако са изпълнени условията - да, ако не са - не, заяви премиерът на Нидерландия Марк Рюте пред журналисти в Брюксел в края на октомври.

Румънският премиер Марчел Чолаку пък отбеляза в интервюто за Блумбърг, че в Нидерландия на 22 ноември предстоят парламентарни избори, които могат да променят политическите сметки.

Междувременно Шенгенското пространство все по-малко прилича на зона за свободно движение: Австрия, Германия, Италия, Полша, Словения, Словакия, Франция и Чехия обявиха, че въвеждат нов граничен контрол по границите си, за да попречат на трафикантите на хора да използват маршрути през Балканите, за да транспортират мигранти към Централна и Западна Европа. Граничният контрол бе въведен поради сложните условия в сферата на сигурността и повишената заплаха от тероризъм в Европа след избухването на конфликта между Израел и палестинското движение „Хамас“ и след терористични нападения във Франция и Белгия.

 

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини