От х:

Днес в x:

Перфектната рецепта за разпознаване на лъжи

Изображение 1 от 2

    Искало ли ви се е някога да използвате детектор на лъжата, за да разберете дали ви казват истината? С тази тактика можете на секундата да установите дали една история е истина, или е само купчина лъжи – при това само с няколко лесни въпроса.

    Нека си представим, че жена подозира приятеля си, че не е ходил на кино с брат си, както е казал, а е бил извън града с приятели. Ако тя просто го попита дали е бил на кино, това ще му даде възможност да каже „Да“: ако наистина е бил, ще потвърди, а ако не е бил, най-вероятно ще се придържа към версията си и отново ще потвърди. Ако обаче тя използва рецептата за разкриване на лъжи, ще постави два въпроса, за да потвърди фактите, и след това ще включи измислен „факт“. Например първо ще попита „Какво гледа?“, след това – „Кога свърши филмът?“. Накрая ще въведе своя факт: „Чух, че е имало задръстване поради авария на главен водопровод по същото време.“ Сега единственото, което трябва да направи, е да изчака отговора.

    Приятелят ѝ е изправен пред очевиден проблем. Ако не е бил на кино, той не знае дали да потвърди, че е имало авария. Ако каже, че не е имало задръстване, а всъщност е имало, то тя ще разбере, че не е бил на кино. Независимо от отговора, той ще направи нещо, което всеки лъжец прави, когато е изправен пред подобна трудност: ще се поколебае, докато реши как да отговори. Имайте предвид, че ако е бил на кино, незабавно би казал: „Нямаше задръстване. За какво говориш?“ Но той не е сигурен, защото не е бил там, затова ще се поколебае и точно по този начин ще се издаде. На всичкото отгоре вероятно ще даде и грешен отговор, като се съгласи с казаното от приятелката си, защото не подозира, че тя си е съчинила този факт.

    Нека повторим стъпките:

    -  Започвате с два уточняващи въпроса и след това вмъквате измислена от вас подробност. Тя трябва да е неистинна. Ако другият потвърди нещо, което действително е вярно, вие няма да научите нищо ново.

    - Измислената подробност трябва да изглежда напълно възможна и смислена. Иначе другият би могъл да реши, че се шегувате с него.

    - Тази подробност трябва да е нещо, което би се отразило пряко върху него, така че, ако е вярно, той би имал информация от първа ръка.

    Ако той замълчи за прекалено дълго, промени темата или даде грешен отговор, тогава е твърде вероятно да ви лъже. Но отново ще повторя, че не бива да разчитате на една-единствена изолирана тактика. Възможно е колебанието му да се дължи на това, че старателно се опитва да си припомни детайлите от въпросната вечер.

    Ако пък нечий отговор звучи добре обмислен и предварително упражняван, има голям шанс той да е очаквал въпроса и да е измислил правдоподобна история. Вмъкването на трудни за спомняне факти и детайли е показател за предварителна подготовка. Например представете си човек, на когото е зададен въпросът къде е бил в конкретен ден преди два месеца, и той отговори: „Отидох на работа, тръгнах си в 17.30 ч., вечерях в „Истсайд Динър“ до 19.45 и след това направо се прибрах.“ Или си представете, че детектив разпитва заподозрян. Ако той е в състояние да си спомни какво е правил и къде е бил в конкретен ден преди две години, нещо съвсем не е наред. Повечето хора не могат да си спомнят дори какво са закусвали вчера.

    В книгата си „Четец на мисли“ Дейвид Либерман – психотерапевт и експерт по разпознаване на измами, консултант на ФБР, ЦРУ и Агенцията за национална сигурност на САЩ – издига разчитането на хората на напълно ново ниво: стъпвайки на последните изследвания в областта на психолингвистиката, той разкрива какво другите наистина мислят и чувстват (независимо какво казват).

    Източник: Obekti

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
    Последни новини