Когато испански учени се натъкват на странен случай на жена, която е имала 12 различни вида тумори преди 36-годишна възраст, те решават да проучат малко по-дълбоко, за да разберат защо тя е толкова податлива на рак.

36-годишната жена за първи път е лекувана от рак на двегодишна възраст. На 15-годишна възраст тя е диагностицирана с рак на шийката на матката.

На 20 години хирургически и отстранили тумор на слюнчената жлеза. Година по-късно тя претърпя допълнителна операция за отстраняване на саркома с ниска степен.

През 20-те и 30-те си години тя била диагностицирана с още няколко различни тумора.

Общо тя е преживяла 12 тумора, включително пет злокачествени.

С разрешението на жената и нейното семейство международен екип от изследователи, ръководен от испанския Национален център за изследване на рака, взе проби от кръв и използва секвениране на клетъчна ДНК, за да разгледа генетичните мутации в хиляди отделни клетки.

Изследователите откриват нещо странно - тази жена има единствена по рода си мутация, която я направи по-склонна към рак.

Тя има мутация и в двете копия на гена MAD1L1, което е нечувано при хората.

Генът MAD1L1 е отговорен за ключова част от машината, която помага за подреждането на хромозомите преди клетката да се раздели. Преди това учените подозират, че MAD1L1 играе роля в потискането на туморите.

Мутациите в гена не са неизвестни – всъщност членовете на семейството на жената са носители на такава. Но за първи път специалистите се натъкват на случай, при който и двете копия на гена носят тази конкретна промяна.

Двойна (или хомозиготна) генна мутация на MAD1L1 е смъртоносна за миши ембриони, така че това е много изненадващо откритие при хората.

При тази жена мутацията причинява дисфункция на клетъчната репликация и създава клетки с различен брой хромозоми. Около 30-40% от нейните кръвни клетки са имали необичаен брой хромозоми.

Хората обикновено имат 23 двойки хромозоми в ядрото на всяка клетка в тялото си.

Хромозомите са кондензирани пакети от ДНК, които идват във формата на „Х“ и се образуват, когато една клетка е на път да претърпи митоза (клетъчна репликация).

Във всяка двойка хромозоми едната идва от майката на човека, а другата идва от бащата на човека.

Хората с рядко заболяване, наречено "мозаечна пъстра анеуплоидия"“ (MVA), имат различен брой хромозоми в различни клетки, като мозайка от различни цветни плочки. Това състояние може да бъде причинено от няколко различни генетични мутации, включително тази, наблюдавана при жената с 12 рака.

Хората, родени с MVA, често имат забавяне на развитието, микроцефалия (главата на детето е по-малка от нормалното), интелектуално увреждане и други вродени дефекти. Те често са предразположени към рак.

В този случай жената не е имала интелектуални увреждания и е живяла сравнително нормален живот (като се има предвид броя на курсовете лечение на рак, на които е била подложена).

"Все още не разбираме как този индивид е могъл да се развие по време на ембрионалния стадий, нито как е могъл да преодолее всички тези патологии", казва Маркос Малумбрес, молекулярен биолог, съавтор и ръководител на Групата по клетъчно делене и рак в Испанския национален център за изследване на рака, където е направено това проучване.

Докато ролята на анеуплоидията не е добре разбрана при рака, ние знаем, че около 90 процента от туморите имат ракови клетки с допълнителни или липсващи хромозоми.

И знаем, че високата степен на анеуплоидия е свързана с по-лоши резултати при рак.

Проучването разкрива, че хората с анеуплоидия, като тази жена в казуса, имат "засилен имунен отговор", който "би могъл да предостави нови възможности за клинично лечение на тези пациенти", казват изследователите.

Тази статия е публикувана в Science Advances.