В брой 155 на списание „Българска наука“ доц. Мария Костадинова - Аврамова от Националния институт по геофизика към БАН разказва за археомагнитния метод, който намира приложение при изследванията в геофизиката и археологията. От екипа на списанието насочват вниманието върху публикацията, заради иновативността на метода в археологическата наука.
Археомагнитният метод може да се разглежда като частен случай на палеомагнитния метод. Двата метода се различават единствено по времевата скала, която обхващат, и типа на изследваните материали. Докато палеомагнетизмът стига много по-далече назад във времето, археомагнетизмът обхваща единствено периода от време, в който е съществувал уседнал живот с вече организирани селища с дейности като земеделие и животновъдство. Основните материали, които изследва археомагнетизмът, са различни останки от изпечена глина - археологическите артефакти са запечатали в момента на охлаждане на глината състоянието на земното магнитно поле. А то се определя от три елемента: инклинация, деклинация и интензитет, от първите два зависи неговата посока, от третия – неговата големина. Именно това е основната задача на археомагнетизма – като изследва точно датирани археологически артефакти от различни исторически епохи да се опита да определи тези три геомагнитни елемента.
След като се натрупа база данни за тези характеристики на полето, става възможно методът да се използва за датиране на новоразкрити археологически структури. Най-старите изследвани структури у нас са от времето на неолита (около 6000 г. пр. н. е.).
Земното магнитно поле е изключително важно, тъй като без него животът на нашата планета, такъв какъвто го познаваме, не би могъл да съществува. Затова учените се опитват да разберат как е породено и какво определя неговия характер, се казва в публикацията в сп. "Българска наука".
