Преди двадесетина години училищният директор просто бе най-високопоставеният от учителите в едно школо. Той можеше да изкара акъла на деца като ги свика в кабинета си да отговарят за някоя лудория. И акъла на родителите- като ги повика специално, за да ги предупреди, че /о, ужас!/ще намали поведението на отрочето им или не дай си Боже ще го изключи от училище.

Директорът бе един от даскалите и предаваше наравно с тях. Обикновено бе математик или литератор и бе по-възрастен от повечето. Беше авторитет и решенията му рядко се оспорваха.

Докато дойдоха времената на Мариела Златева и Весела Недкова. По времето на двете дами, техните овластени тогава партии, практикуваха масовите политически назначения в образованието. Системата стана пълен хаос, начело на училищата се появиха карикатури. Същевременно, неправомерно уволнени директори, печелеха в съда обратно постовете си и по средата на годината сменяха екипа. После почваха да се разправят с учителите на принципа свой-чужд. По това време мутрите и техните отрочета превърнаха статута на учителя в пародия с демонстрираната пълна безнаказаност. Много безработни висшистчета пък, поради невъзможност да правят нищо друго, пристъпиха училищния праг. Да имитират дейност, с оправданието, че държавата имитира заплащане.

Някак си, незнайно как, нещата се поукротиха малко в последните години. А след голямата учителска стачка от по-миналата година, дори взеха, че се подобриха. Сега, с цел подобряване още на учителското заплащане, правителството реши да ги категоризира: младши, старши, главен и методик. Разликата в заплащането между първия и втория да речем ,ще е около 100 лева. 3-тия тип учители ще са само 7 %, а Методиците ще взимат най-много. Те обаче, ще са наполовина служители на инспектората, натоварени повече с контролни функции. На въпроса кой трябва да обяви критериите за категоризацията на учителите, от инспектората измрънкаха, че имало предложение за конкурс. Обаче, понеже реформата ВЕЧЕ е в сила ,а пък няма време/и критерии/ за конкурси, задължението е на педагогическите съвети. Където на върха е директорът.

Откакто училищата придобиха делегирани бюджети, директорът е повече мениджър ,отколкото учител. Той разпределя пари, оформя приоритети/олимпиади, практики в чужбина, нови паралелки/, оптимизира педагогическия и непедагогически състав, преговаря с богати родители.

Стигна се до там, че има хасковски училища, където директорът няма НИТО 1 учебен час!!! При това ,немаловажни училища. Но това автоматично вади директора от учителското съсловие-и чисто морално и фактически. Но понеже директорът стана повече организатор на училищния организъм, това не е болка за умиране. Сега обаче той ще оценява същинската работа на учителите и като резултат-какви пари ще получават. Единственият обективен критерии засега е, че за да стане един учител старши, трябва да има поне 10-годишен стаж. Нещо, което имат 60% от 2300-те учители в областта. Не могат обаче всички да са старши и главни. И се започва: някакъв младичък директор, който е в системата примерно от 8 години, ще оценява работата на учител с 20, че и повече години стаж. Да не говорим ,че директорът може да не преподава въобще или да има 1-2 часа седмично. Да не говорим, че ако е математик, трудно ще влезе в същността на философията, за да схване колко е подкован колегата му по тоя предмет. Мила картинка: специалист по руски ще оценява успеха на преподаването по френски. Сигурно за това няма директори от Трудовото обучение. Иначе 9/10-ти от даскалите щяха да бъдат в една категория-мързели.

Директорите са лицата на училищата си.

Схемата е повече от корупционна. 100-на лева може да ви изглеждат малко, но „подарете ми ги тогава”, както биха казали част от учителите. Ами младите учители? Не стига ,че ще стъпят горките от 450 лв стартова заплата, не стига, че са абсолютно малцинство във всеки колектив, ами като в казармата ще чакат да си прослужат времето, за да получат повишение. Ами, ако са по-добри? Ако са обучени за по-модерно преподаване? Като например компютри и мултимедия, които и досега остават „тъмна Индия” за всеки даскал с над 30 години в системата???

Защо младокът да не предложи директно един подарък на директора, за да измисли последния критерии с които да го направи старши, главен или какъвто и да е учител. Критерии колкото си искаш-вкарване на интерактивни методи за преподаване, отлично представяне на учениците по матури, по олимпиади/господ да е на помощ на тия по рисуване и музика-нямат олимпиади/, външно оценяване. Винаги може да се вземе под внимание любовта на учениците например. Или да се оцени приноса на родителите на деца от неговия клас към благоденствието на училището.

Какво от друга страна трябва да правят опитните учители, които са виждали стотици випуски и които знаят, че учителстването освен преподаване, е и педагогическа подготовка? Да се молят на някакъв новобранец, назначен по политическа линия да оцени тяхната работа? Там, където има и молби, има и условия. Където има условия, има и преговори, в които принципът е Quid pro Quo /от латински-нещо за нещо, на български-танто за тунто/.

...и се грижат за подобряване на базата си

По замисълът, тези на върха на пирамидата-Главни и Методисти ще са с доста по-добре платени от редовиците. И фактически ще са достигнали до там не заради уменията си, а заради директора. На който ще са задължени. Важен спомен при бъдещи инспекции. От друга страна, при толкова допълнителни ангажименти, директорът ще иска/ и с право/ повече пари.

Така, училищният директор ще стане професия, принципно различна от учителската. Директорът става истински шеф-разпределя пари, уволнява и назначава, определя бъдещето на хората си. При толкова власт на куп, българинът винаги оправдава твърдението на Макиавели „Властта развращава, абсолютната власт-развращава абсолютно”.

Сега ще оценяват колеги вместо ученици

Категоризацията е хубаво нещо, защото не може да има само „учител”, както няма само „лекар”. Нека да има правила, както е при лекарите- след известен период на специализация да полагат изпити за придобиване на тези категории. С ясни правила, за предпочитане централно или поне в университетските центрове. На младите учители пък, да се организират текущи изпити, за да се види колко добре си познават материята. Нещо като тестовете „Купър” на футболните съдии-не можеш ли да пробягаш за норматив футболния терен, тогава къде си тръгнал да бъдеш част от играта? Точно тогава ще лъснат доста изненадващи заключения за подготовката на част от педагозите. Тези правомощия обаче, не бива да отиват в ръцете на директорите. Те или са мениджъри, които разоплагат с бюджети, или ще оценяват учителите си, но за целта трябва да са като тях. Първо да преподават, а после всичко останало. Иначе ще направим най-сладката професия в образованието-професия Директор. Тя ще бъде добре платена, но в същото време откъсната от същността на системата. Ще служи и за повишаване средната заплата в сферата. Учителите ще получават по 500, директорите и така наречените главни и методисти по 1 500. Няма да има нито един отстранен за некадърност директор. Освен при съкращаване на училища. А дори и да няма такива, броят на децата отпаднали от образованието ще се увеличава всяка година. Народа го е казал-рибата се вмирисва от към главата.

Георги Христов