От х:

Днес в x:

Разширяването на Еврозоната - след 10-15 години

Разширяването на Еврозоната не е спешна задача и може да се случи през следващите 10-15 г. Това коментира шефът на Европейския спасителен механизъм Клаус Реглинг.

Реглинг оглавява европейската агенция, която управлява фонда, чрез който се финансират спасителните програми на държавите от еврозоната.

Според него доброто развитие в еврозоната ще насърчи държавите, които искат да кандидатстват за общата валута.

В момента няколко държави от Източна Европа, включително България, са заявили интерес, но нито една все още не е приета в чакалнята на еврото - ERM 2, където трябва да продължи поне 2 г. подготовката си преди приемане.

Реглинг предупреди, че след проблемите с Гърция, където са били подправяни статистически данни, за да се докаже, че икономиката е готова за еврото, кандидатите ще бъдат подлагани на по-задълбочени проверки.

"Евростат ще има право да провери икономиката статистически, преди да се получи решение за влизане. Този урок, научен от кризата, ще ни позволи да сме по-сигурни за състоянието на данните, които се подават за готовността на икономиките да се присъединят", заяви Реглинг.

Според председателя на спасителния фонд на еврозоната от началото на годината политическите рискове за развитието на икономиката на ЕС са отпаднали, но пред нея остават проблемите, свързани с ниската производителност на труда, високата безработица сред младите в някои държави, както и проблемите с банковите системи в някои от страните.

Реглинг смята, че новите технологии засега не успяват да бъдат адаптирани добре към европейската икономика и че демографската криза е проблем пред развитието на ЕС. Като цяло европейските банки не печелят в момента толкова добре, а в редица държави има трудности с необслужваните кредити.

В същото време доверието на чуждите инвеститори започва да се връща, след като в Холандия и Франция проевропейски сили спечелиха изборите, а преговорите за Brexit все пак започнаха. Несигурността в САЩ също работи в полза на Европа, коментира генералният секретар на фонда Калин Анев-Янсе.

Реглинг, който осигурява финансово третата спасителна програма за Гърция, коментира оптимистично шансовете на страната да се върне на инвестиционните пазари след година, когато помощта от фонда трябва да приключи.

"Гърция има много добър шанс да приключи навреме програмата си, както е предвидено през август 2018 г, ако правителството продължи да изпълнява реформите", заяви Реглинг.

Много неща вече са направени - икономиката расте, безработицата - намалява, но все още има работа за вършене, добави шефът на спасителния фонд. В момента излишъкът на гръцката икономика е сравним само с този на германската. Но предстои да се ускори приватизацията, да се намалят лошите кредити в банките и да се засилят мерките за борба с корупцията. Остава и проблемът със собствеността на гръцкия дълг, който в момента е почти изцяло у чужди кредитори.

Очаква се тези дни фондът да преведе нов транш от 7,7 млрд евро, които бяха одобрени от Еврозоната през юни.

Реглинг подчерта, че от решаващо значение за успеха на програмата ще е умението на правителството да продължи да прокарва реформите през парламента въпреки крехкото си мнозинство.

Шефът на Европейския спасителен механизъм се изказа в подкрепа на създаването на "подгрупа в Европейския парламент", която да се занимава само с проблемите на държавите, използващи еврото. В тази група ще могат да участват само евродепутати от държавите от Еврозоната. Според него разделянето в Европарламента ще даде по-добра представителност на гражданите от еврозоната при определяне на европейските дела и по-добър контрол от страна на националните парламенти върху европейските решения.

Европейската комисия също предлага по-категорично разделяне между страните от Еврозоната и останалите чрез създаване на министерство на еврозоната, което да бъде оглавявано от еврокомисар.

 

Източник: http://www.dnes.bg

Видеа по темата

Коментари в сайта

Последни новини