Австралийски изследователи откриха забележителни революционни промени в регулирането на инсулина при два от най-емблематичните животински вида – птицечовката и ехидната. Това би могло да помогне за откриването на нов вид лечение на диабет тип 2 при хората.
Учените открили, че хормонът, произвеждан в червата на птицечовката със задачата да регулира глюкозата в кръвта, се съдържа и в отровата и.
Хормонът е познат като глюкагон-подобен пептид-1 (GLP-1). Той обикновено се секретира в червата на хора и животни, като стимулира производството на инсулин и понижава нивата на глюкозата в кръвта.
GLP-1 обаче се разпада след едва няколко минути.
При хората с диабет тип 2, краткосрочните стимули, предизвикани от GLP-1 не са достатъчни за поддържане баланса на кръвната захар. В резултат се налага да се приемат лекарства, съдържащи по-дълготрайна форма на хормона.
Учените обаче открили, че при птицечовката и ехидната са настъпили еволюционни промени в хормона GLP-1, които го правят устойчив на бързия разпад, наблюдаван при хората.
В разпада на GLP-1 при двата животниски вида е намесен съвсем друг механизъм. Анализите сочат, че настъпва нещо като молекулярно съревнование между GLP-1, произвеждан в червата и същия хормон, присъстващ в отровата.
Птицечовката произвежда мощна отрова по време на размножителния период, която се използва в съревнованието между мъжките индивиди.
“Натъкнахме се на две различни функции на GLP-1 при птицечовката. Хормонът, произвеждан в червата регулира кръвната захар, а този в отровата отблъскава другите мъжки индивиди по време на размножителния сезон ”, казва един от оглавяващите изследването професор Брайъни Форбс. Тази своеобразна война между различните функции е довела до драстични промени в системата на GLP-1 .
Най-вероятно за формирането на по-стабилна форма на хормона GLP-1 е допринесла функцията на отровата. Стабилните GLP-1 молекули биха били изключително полезни за лечението на диабет от втори тип.
Другият оглавяващ изследването професор Франк Грютцнер от Университета в Аделаида добавя: “Това е удивителен пример как милиони години еволюция могат да оформят дадени молекули и да оптимизират функцията им.”
Тепърва предстои да се разбере как откритията биха могли да се използват за лечение на диабет при хората.
Хормонът GLP-1 е открит и в отровата на ехидната. Но докато птицечовката се отличава с шипове на задните си крака, които отделят отрова, предназначена за съперниците и, такива липсват при ехидната.
“Липсата на шпори при ехидната си остава еволюционна мистерия. Но фактът, че и ехидната, и птицечовката са развили дълготрайна форма на хормона GLP-1, сам по себе си е вълнуващо откритие ”, казва Грютцнер.
