От х:

Днес в x:

Едва 10% от ромите ни се самоопределят като българи

В ХХІ век 4,8% от ромите споделят, че живеят в самоделна барака или фургонПод наем успяват да живеят около 3%, докато 86% от анкетираните твърдят, че обитават жилище, което е собственост на домакинството, без обаче да е ясно дали то е върху регулиран терен и до колко е узаконено.

Тези данни изложи проф. Антонина Желязкова, директор на "Международен център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействие" в СУ "Св. Климент Охридски". Представители на академичната общност и на редица институции дискутират темата "Ромите-социални неравенства, нови възможности" в УНСС.

Оказва се, че 2/3 от ромите всъщност казват, че са роми. Турско-говорещите роми, които се самоопределят като турци, са около 20%. Всеки 10-ти сред ромите се идентифицира като българин, като тези роми са най-интегрираните и с най-доброто образование. Тези, които се самоопределят като влашки роми, са по-малко от 10%, изтъкна проф. Желязкова в своя доклад.

Според нея дискриминацията е основополагаща за ограничения достъп до публични услуги на ромската общност в България. 42,3% от анкетираните роми са се чувствали дискриминирани заради своя етнос при търсене намедицински услуги. 34% пък споделят, че са срещнали подобно затруднение при търсене на социални услуги, а 32% при търсене на работа.

В своя доклад проф. Желязкова се позова на изследване на Институт"Отворено общество" - София от 2009 г., според което има риск дела на ромите, отпаднали от здравноосигурителната система в България, да е по-голям в сравнение с останалите етнически групи.

Желязкова подчерта, че проблемът с ромите е системен, той вече не е академичен. "Той е резултат от отсъствието на политическа визия и воля и безсилието да бъдат насочени обществени ресурси за разрешаване на сложната ситуация с изолацията, маргинализацията и отпадането", коментира тя и допълни: "Остарях с проблемите на ромите, нищо не се промени."

Ректорът на УНСС- проф. Стати Статев изтъкна, че се очаква делът на ромите в обществото да нараства, което показва и нарастването на значимостта на проблема. Статев отбеляза също, че липсва анализ на това, докъде се стигна с "Десетилетието на ромското включване".

"Не може да се самоопределям един път като ром, друг път като циганин. Ние винаги сме били роми", смята Йосиф Нунев, който се занимава с образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства в МОН.

"Както в България, така и в Германия езикът, на който се говори за малцинства, е все по-изпълнен с омраза и отхвърляне", констатира и Регине Шуберт, ръководител на бюро - България на фондация "Фридрих Еберт".

Ромите са потенциал за България, категоричен бе председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" Деян Колев. По думите му 11% от ромските семейства са маргинализирани.

Източник: news.bg

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини