„Ранени от Словото“ на Мина Карагьозова излезе от печат тази пролет. Книгата ще бъде представена в Хасково от рецензента й Анжела Димчева в четвъртък, 20 юни от 18 часа в Малката зала на читалище „Заря“. Ще присъства и редакторът Елка Няголова, от която ще чуем повече и за целите и издателската политика на Славянска литературна и артистична академия.
„Ранени от Словото“ съдържа есеистика, публицистика и литературна критика, излязла под перото на Мина Карагьозова през последните 15 години. Първият раздел доста изненадващо ни запраща в духовните простори на Дънов и Толстой. В останалите два текстовете са по-злободневни, но хоризонтът на автора е широк и включва значими творци като Ивайло Балабанов, Добромир Тонев и много други, които читателят познава и помни. Ненапразно д-р Йордан Данчев казва, че тази книга е голям жест към местните творци. В послеслова си, наречен „Изящната нелогичност на словото“, Анжела Димчева обръща специално внимание на „прецизния, добронамерен, интуитивен критически поглед“, който притежава Мина Карагьозова. Рецензентът пише, между другото и това, във връзка с масовия читател: “...заражда се и една нова страст – да се четат високоинтелектуални четива, в чиито предели литературата не е в конкретен жанр... а в преливащи се стилове, форми, жанрове, дори видове изкуства“. Така ли е?
Преподавате английски във ФСГ. Как е в училище, присъства ли там славянската литература и култура?
В момента нещата са прагматични в училище. Не може да се каже, че децата са безразлични. Но това е интернет поколение – четат, но трябва да е достижимо с две кликвания на мишката. Няма да отидат в библиотеката. Но приемат всичко, което Гугъл им предостави. Добре, казах им, напишете ми името и вижте, какво ще излезе на Гугъл. Направиха го и така се доближиха по техния си начин до това, което правя.
Като казвате това, мислите ли за електронен вариант на книгата, след това красиво издание?
Такъв беше първоначалният замисъл. Един многоуважаван литературен сайт отказа, след като се запозна със съдържанието, с думите „отказваме да публикуваме такива неща...“ Имаха предвид „неща“, точно това беше думата, в които се споменава Дънов, Блаватска, богомилството. За мен това е вид тесногръдие, но сайтът си има собственик и това си е тяхна издателска политика. След 10-месечно очакване на отговор от друг литературен сайт, го приех за мълчалив отказ. Така, накрая книгата се отпечата в класическия вид под редакторството на Елка Няголова. Тя свърши невероятна работа. По това време във Варна (Няголова живее във Варна) 70 хиляди са по улиците. Говорим по скайп, а отвън се чуват протестите. Обстановката е сюрреалистична за подготовка за печат, казва Няголова. Една книга е по-дълговечна от едни протести, отговорих тогава. Сега вече не съм сигурна. Пак има протести.
Да се върнем на славянското светоусещане. Не сме ли малко осиротели без славянските титани, а междувременно останалият свят сякаш не може да им се насити? Кира Найтли изигра Анна Каренина, студиата не спират да филмират „Война и мир“. Да говорим ли за американската адаптация на „Престъпление и наказание“?
Американците имат държавна политика за това. Нещата в киното, в културата си ги правят по техния начин. При нас това липсва, държавата няма отношение. Затова съществува Славянска литературна и артистична академия, съществуват и другите подобни организации. Най-големият проект на академията в момента е „13 звезди на славянското небе“, по програма на ЮНЕСКО за сближаване на културите. Изданието е многоезично, включени са стихотворения на 13 поетеси от различни славянски страни. От България - Елисавета Багряна и Дора Габе. Сборникът е голям, стихотворенията са в оригинал и на български. Много луксозно издание, представянето беше в Париж. Разпространява се само сред ценители, няма го в книжарниците.
Обвити в мълчание ли са българските автори? Струва ми се, че литературната критика се приема или като реклама, или като критикуване?
Ето затова рецензент ми е Анжела Димчева. Тя издаде книга „И критиката е любов“ и аз съм солидарна с нея. Критическите текстове от третата част на „Ранени от Словото“ са като шлифоване на диамант – с много любов, съпричастност и съавторство дори.
