От х:

Днес в x:

България в теорията за самоубийствата на Дюркем

Прави впечатление, че последната година самоубийствените актове в България значително увеличиха своя брой. Това показват и данните на Националния статистически институт.

Редица психолози обясняват този факт със също зачестилите психични проблеми при голяма част от населението – депресивни състояния, перманентна тревожност и апатия.
В края на 19 в. френският социолог Емил Дюркем разработва своя теория за самоубийствата като ги класифицира в четири условни групи. Той възприема акта на самоубийство не като индивидуален, а като надиндивидуален – като социален феномен. В своите разработки авторът посочва, че не физическите и психическите причини са основни и водещи в извършването на авторазрушителното действие на т.нар. „самоубиец“. В центъра на вниманието се поставя социалната среда с нейните характерни особености и вписаността на индивида в нея.  Социологът разглежда полето на биопсихичното, психичното и физическото като допълващ общата картина елемент.
Акцентът се поставя на колективното съзнание на отделните групи и различните общества и на тази основа се типологизират и самоубийствата.

Дюркем ги дели в четири групи на база емпирични данни.

Егоистичното самоубийство
Егоистичното самоубийство произтича от слабата интеграция към конкретната социална среда. Типичен пример са самоубийствата след преминаване в графата на вдовците и разведените. Също така според данните, получени при изследванията на социолога, бездетните семейства са по-склонни да посегнат на живота си в сравнение с многодетните родители. Не е случаен факта, че самоубийствените актове сред ромската общност не са толкова, колкото сред българското население. Въпреки това, се счита, че процентът на този тип самоубийства за България не е особено голям.

Алтруистично самоубийство
Алтруистичното самоубийство е противоположно на егоистичното. При него първопричината се корени именно в прекалено силната интегрираност. Самоубийствата в този случай имат характера на саможертвени актове в името на друг човек или група от хора (общност, общество). Като примери са изведени самоубийствата предимно сред армията, корабните екипажи и т.н.

Аномично самоубийство
В България това е най-често срещаният вид самоубийство
То е характерно за развитите модерни общества. В основата му се поставя невъзможността на човека да се справи със социалните регулативи. В следствие на тази невъзможност, той изпада в състояние на разрив със социалната среда, в състояние на аномия. Данните сочат, че при бурно икономическо развитие или при икономическа криза броят на този тип самоубийства е по-голям отколкото при нормални условия. Това е и обяснението, защо в страната в последните години тенденцията е за повишаване на броя на самоубийците. За последната година има регистрирани 3153 случая на самоубийство в страната, докато година по-рано те са били 2799 по данни на Националния център по обществено здраве.
Парадоксално е, че според Дюркем при по-крупни политически събития и по време на война се наблюдава своеобразен спад в процентно отношение. Причината според него е рязката мобилизация на колективните чувства, вярвания и представи.

Фаталистично самоубийство
То е свързано с прекалено силно наложените върху хората норми от конкретна общност (напр. сектите) и липса на социални норми, които да имат регулативна функция. Своеобразен пример е самоубийството на жената след смъртта на съпруга й при някои древни народи.
Сред заемащите първите места по брой на самоубийства са страни като Латвия, Япония, Унгария, Казахстан и Литва, а сред последните в класацията се нареждат страни като Италия и Гърция.
Макар и България да заема по-средно място в тази класация, тенденциите не са добри. Ясно е, че не може да се каже кой е „виновникът“, причината и да се посочи с пръст. Но ако все пак Емил Дюркем е бил прав, че разковничето е в условията, в които живеем (може би) по принуда, в закърнялото „колективно съзнание“ , то и Умберто Еко ще се окаже прав, че ние сме на „изчезване“...А дали ще ни отредят специално място в Червената книга?

Източник: fakti.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини