Д-р Близнаков и д-р Митрев

Разговор с мениджърския екип на МБАЛ Хасково – д-р Валерий Митрев, председател на борда на директорите и д-р Славчо Близнаков, изпълнителен директор.

- Д-р Близнаков, миналата седмица обявихте, че можете да „излекувате” димитровградската болница, която изпадна в тежко финансово положение. Какво по-точно имахте предвид?

Д-р Близнаков: Не съм казвал това. Няма и как да го кажа, след като не познавам в детайли състоянието на МБАЛ „Света Екатерина” Димитровград – финансово състояние, структура, ресурси. Просто са интерпретирали думите ми, направо са ми сложили тези думи в устата.

Питаха ме дали тази болница може да излезе от колапса. Отговорих: „Да, може”. По принцип може.

- Като стане филиал на хасковската? Това ли е най-лесния начин?

Д-р Митрев: Защо една болница трябва да става филиал на друга? Най-добрият начин е създаване на консорциум. Съвместно функционално управление. Това на практика означава те да се доверят на мениджърския екип на областната болница. Означава съвместни седмични оперативки, осигуряване на консултации за определени случаи.

Вижте, ние същото направихме и с МБАЛ Хасково. Това беше и моят ангажимент преди малко повече от година, ако си спомняте – да осигурим болнична навигация за пациентите. Тоест – пациент, който има нужда от по-сложно, специализирано лечение, ние му осигуряваме – първо консултация от известен специалист, доказан авторитет в съответната област, и на второ място – изпращаме го в друго болнично заведение, ако има нужда от това. Вместо болният сам да търси връзки в София или Пловдив и да троши пари, го правим ние.

Затова първата ни работа беше да сключим договори с „Пирогов”, Александровска болница, Трета градска в София. И ако някой болен има нужда от техните специалисти и възможности, го пращаме там.

С други думи – пациентът ни се доверява, а ние правим всичко възможно за лечението му тук, а ако нямаме тези възможности, го изпращаме там, където ще го лекуват качествено. Защото не всичко е по възможностите на една областна болница. Например няма как да развиваме кардиохирургия, не е по силите ни. Но пък можем (и правим) инвазивна кардиология. Същото се отнася и за болницата в Димитровград – трезва преценка на възможностите.

- А фалит на МБАЛ Димитровград? През последната година мнозина ви подозираха в атаки срещу нея.

Д-р Митрев: Това би бил възможно най-лошият вариант. От това ще загуби здравеопазването в цялата област Хасково. И веднага обяснявам защо. Регионалната Здравна каса има определен финансов ресурс. При заличаването на едно болнично заведение, без значение кое, тази обща сума ще бъде намалена следващата година от НЗОК. Повярвайте, знам как разсъждават, работил съм при тях, дори съм един от създателите на НЗОК. Те разсъждават като икономисти: „Няма икономически натиск в този регион, пренасочваме средствата другаде”. От това ще загуби здравеопазването в областта като цяло, защото пациентите пак ще са толкова, но лечението им ще е недофинансирано..

- С други думи – спасението на димитровградската болница е в консорциум с хасковската?

Д-р Митрев: Е, ако думата „консорциум” ви плаши, наречете го съвместно функционално управление. Собствеността се запазва – тя си остава общинска, но се управлява съвместно с мениджърския екип на хасковската болница. За една година смятам, че доказахме какво можем да направим. Нещо повече, ако през лятото на 2011-а бяхме поели болницата в Димитровград, а не хасковската, щеше да ни е неизмеримо по-лесно. Просто щяхме да си свирукаме.

- С всичките й дългове?

Д-р Митрев: Ха, дългове! Ако е въпрос, поехме МБАЛ Хасково с близо 6 милиона лева дългове. Двете болници са несъизмерими като структури, като разходи, та дори и като дългове.

- Но хасковската МБАЛ си стъпи на крака, докато тази в Димитровград затъна. Какво трябва да се направи там? Всъщност, какво беше първото, което направихте в Хасково?

Д-р Близнаков: Първото нещо беше да спрем източването на болницата. Ако едно дружество се източва непрекъснато, колкото и пари да се наливат, нещата няма да се оправят. Ще дам за пример само разходите за опасните болнични отпадъци. Когато поех управлението на МБАЛ Хасково, за тази дейност се плащаха по около 20 000 лева месечно. Сега, при почти двойно увеличен обем на дейността, плащаме по 8000 лв. И имаше доста такива раздути договори. Предполагам, че много хора са ме намразили, защото съм настъпил интересите им, но няма друг начин.

Следващата стъпка беше разширяване на дейността – привличане на специалисти, нови, доказано необходими отделения, като физиотерапията, неврохирургията. Ремонт на занемарени отделения, нова апаратура. И още много неща, свързани със структурата, приходите, разходите, въобще – мениджмънта на болницата.

- Като стана дума за неизгодни договори, какво мислите за фаталния договор на димитровградската болница със строителна фирма, в която се предвижда 1 процент неустойка на ден. Това не е ли чудовищна лихва?

Д-р Близнаков: Аз също заварих такива договори - с един процент лихва на ден, но под условие – до определена сума. Подобни договори са сключвани във времето, когато болниците бяха доста неблагонадеждни партньори и фирмите се презастраховаха. Между другото, практиката да се сключват контракти с подобна неустойка е била прекратена от Ирена Узунова по времето, когато е била юристконсулт на МБАЛ Хасково. Нека вметна, че такова условие все пак оказва дисциплиниращо въздействие върху партньорите. Що се отнася до хасковската болница, сега пък ние налагаме доста сурови условия на контрагентите си.

- И как според вас димитровградската болница може да излезе от безизходицата с огромния борч от 650 000 лева?

Д-р Митрев: Според нас болницата в Димитровград първо трябва да направи структурни промени. Да реши от кои отделения няма нужда. На база брой пациенти да реши – ще развиваме тези дейности, а от тези ще се освободим. Като същевременно осигури навигация за пациентите подобна на тази, която направихме ние – ако даден болен не може да бъде лекуван качествено там, да начертаят пътя до съответното място. Дали ще е при нас, дали в Пловдив, Стара Загора или в София, според конкретния пациент.

Д-р Близнаков: Те и сега ни изпращат по-тежките случаи.

Д-р Митрев: Точно така, но да е скрепено от съответните договори, тоест да е утвърдена практика, а не решение на парче. Това наричам „болнична навигация”. Консорциум от болнични заведения. Във Франция го наричат „болнична мрежа”.

- Това обяснявали ли сте го на ръководството на община Димитровград?

Д-р Митрев: Водили сме разговори, но принципно, не толкова задълбочено.

- Значи сте готови да помогнете за оздравяването на димитровградската болница?

Д-р Митрев: На драго сърце. Знаем как.

- Това ли е принципното решение за общинските болници?

Д-р Митрев: Навсякъде положението е различно. Но принципно да – консорциум, холдинг, както искате го наречете. Общо функционално управление. Имахме идея да създадем в Хасковско асоциация „Марица”, която да включва болничните заведения в областта – общи визитации, размяна на консултанти, общи проекти. Нямам предвид единствено европейското или държавно финансиране – може и собствено. Нещата малко забуксуваха, но ще ги активираме отново. Това е пътят.

- А какво е становище ви за така наречения „хирургически блок”. Министърът на здравеопазването Десислава Атанасова заяви в Хасково, че това е от компетенцията на борда на директорите.

Д-р Митрев: Имахме среща по този въпрос с кмета на Хасково. Той каза: Сградата е общинска, аз казах: държавна е. В крайна сметка, съвсем цивилизовано, оставихме юристите да решават. Нашите функции са да защитим държавните интереси. А за мен държавната собственост е свещена, когато се отнася за здравеопазване.

- Но не е ли по-добре за гражданите на Хасково, ако се намери инвеститор, който да вдъхне нов живот на сградата? Преди няколко седмици кметът обяви, че е в преговори с такъв инвеститор – английската компания Symbiosis Healthcare.

Д-р Митрев: А вие знаете ли колко е уставният капитал на тази фирма?

- Колко е?

Д-р Митрев: 149 000 паунда. А инвестицията в тази сграда би била чудовищна. Дори държавата няма възможност към момента да инвестира в нея.

Д-р Близнаков: Тази английска фирма можем да я купим веднага, ако е на борсата. Току що излезе отчетът ни за деветмесечието на 2012 година. Счетоводната печалба е 220 000 лв. А от началото на годината сме инвестирали 1.3 млн. лв. собствени средства, предимно в апаратура и ремонти на отделенията. Нека не си говорим празни приказки.

А че кметът търси инвеститор, е похвално. Общината като акционер в МБАЛ Хасково е длъжна да работи за дружеството. Ако той успее да намери сериозен инвеститор – адмирации. Ако пък намери купувач за сградата – още по-големи адмирации, макар че въпросът за продажбата ще трябва да го реши принципалът. Ще направим чудеса, ако в МБАЛ Хасково влязат милиони от тази сграда.

Д-р Митрев: Вижте, стабилизирането на хасковската болница вече измина първия си етап – оздравяване. Следва обаче изплащане на задълженията, а те не са малки. След това идва ред на тази сграда. Всяко нещо по реда си.

Интервю на Тодор Кръшков