Не вярвайте на всичко, което виждате. Не само очите лъжат. Технологиите понякога още повече.
Небезизвестен факт е, че много често изящните, перфектни, красиви хора, снимани в известните периодични издания, не са съвсем истински. Всъщност в началото снимките им са нещо като фотографска документация на реалността, но след като биват подложени на дигитална обработка и ретуширане, гладката кожа, идеалните пропорции на тялото, а дори понякога и сладострастието в излъчването им излизат под "перото" на аниматор.
От доста време въпросните дигитални пластични хирургии се считат за катализатор на доста проблеми в психическото здраве на читателите на периодичните издания - от анорексия, през булимия до убийства и други болести. Заради това през юни Американската медицинска асоциация прие нова политика за обезкуражаване на рекламодателите и издателите в изкривяването на реалните образи, които използват в своята работа, с цел да не се променят представите на техните читатели, особено подрастващите.
Компютърният специалист и учен проф. Хани Фарид от колежа "Дармут" в Ню Хемпшир и неговият студент Ерик Кий са тръгнали по следите на дигиталната обработка и ретуширане, като са разработили математическо уравнение, което изразява степента на увеличаване на бюста и стесняване на ханша. Техният труд описва как те използват математически модели заедно със субективни човешки реакции, за да разберат колко всъщност е била изменена снимката на даден човек от оригиналната фотография, пиша изданието "Икономист".
Д-р Фарид твърди, че неговият помощник Кий е събрал близо 450 примера на снимки "преди" и "след", които показват ретуширане, от сайтове, които събират гафове на модната фотография или в такива на специалисти в дигиталната обработка, които рекламират услугите си. На някои от снимките са представени тела, които анатомично са невъзможни. Част от примерите за това как изглеждат снимките преди и след обработката, открити от Кий, той публикува онлайн.
Алгоритъмът на изследователите разглежда две отделни форми на промяна - геометрична, при която специалистите уголемяват бюста, оформят краката, издължават вратовете и други подобни; както и фотометрични промени, които включват промяна в тена на кожата, премахването на петна и бръчки и изглаждането на кожата. Резултатите от този алгоритъм са между 1 и 5, като 1 показва най-ниска степен на промяна, а 5 - най-висока. За да настроят алгоритъма, двамата учени използват субективното мнение на произволно избрани хора от цялото земно кълбо, които дават оценките си от 1 до 5 на 70 различни фотографии "преди" и "след".
Най-смайващи са самите снимки, анализирани от софтуера. В една може да се види как бюстът на супермодел е повдигнат и уголемен, a чрез употребата на цветовете очите й изглеждат така сякаш анатомичната им употреба е под въпрос.
Предметът на д-р Фарид са компютърните науки, но интересът му в случая е концентриран върху социалните промени. Той предлага списанията доброволно да включат код, който да показва резултата от неговия алгоритъм, или с други думи - степента на изменение на дадена снимка, като според него това може да бъде допълвано и с допълнителен текст, който обяснява видовете промени, които са направени. Появата на подобна числова степен според него би стимулирало списанията да намалят дигиталната обработка.
Идеите на професора всъщност са съвсем актуални и в крак с много от последните събития в рекламния бранш и неговата регулация. През юли британският орган, който следи рекламните стандарти в страната, забрани реклама на козметична компания заради прекомерна дигитална обработка.
В Норвегия се обмисля регулацията или цялостно отхвърляне на обработени снимки. Във Франция обсъждат въвеждането на знаци, които да обозначават такъв вид фотографии, а група в Америка агитира за тяхното ограничаване.
"Мисля, че дори моделите, актьорите и актрисите ще оценят това. Ние объркваме представите на обществото за тях", казва д-р Фарид. Други обаче биха казали, че може би именно това е целта, допълва "Икономист".
