Създаването на постоянна колония на Марс изисква не само решаване на сложни инженерни проблеми, свързани с човешкото обитаване, но и създаване на надеждна система за снабдяване със суровини.
Астероидите като източник на ресурси при евентуална колонизация на Марс
Доставката на необходимите материали от Земята е непосилно скъпа и отнема много време: еднопосочното пътуване отнема от шест до девет месеца. Заселниците на Червената планета ще се нуждаят от огромни количества конструкционна стомана за жилищни модули, алуминий за машини и желязо за оборудване.
Решение на този логистичен проблем може да бъде добивът на ресурси директно от космоса. Учени от Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана (EPFL) проведоха мащабно проучване, за да определят дали астероидите могат директно да снабдяват Марс с метали. Милиони астероиди обикалят около Слънчевата система, включително така наречените астероиди от тип М, които съдържат огромни запаси от желязо, никел и други ценни минерали.
Използвайки компютърно моделиране, изследователите анализирали хиляди възможни маршрути и вериги за доставки. Те взели предвид енергийните разходи за пътуване между Марс и астероидите, обема на необходимия добив на метали и необходимото количество гориво. Ключов елемент от плана е използването на въглерод-съдържащи астероиди със запаси от воден лед, които могат да се използват за синтезиране на ракетно гориво директно в космоса. Това би елиминирало необходимостта космически кораби да носят гориво от Земята за обратния път.
Резултатите от изчисленията вдъхват предпазлив оптимизъм: някои астероиди могат да бъдат достигнати с помощта на съществуващи космически кораби, изразходвайки сравнително малко енергия. Въпреки че човечеството все още е далеч от изстрелването на първата космическа мина, това проучване математически доказа за първи път осъществимостта на създаването на автономна логистична мрежа в Слънчевата система.
Междувременно проучване показа, че новите скафандри на НАСА не са подходящи за употреба от астронавти на Марс.
Учените споделят, че на Червената планета няма въздух, годен за дишане, и също така има високи нива на слънчева радиация. Това са само няколко от многото фактори, които ще затруднят престоя на астронавтите на Червената планета. Следователно, астронавтите не могат да бъдат на повърхността на Марс без скафандри. Както обаче показват изследвания на учени от НАСА, съвременните скафандри не са проектирани за марсианската гравитация, която е приблизително 38% от земната. Последното поколение скафандри е просто твърде тежко, за да се използва на Марс, пише Phys.
Нова серия скафандри, разработвани от НАСА, се нарича Exploration Extravehicular Mobility Unit (xEMU). Те ще бъдат носени от астронавтите, които ще кацнат на Луната като част от програмата Artemis през следващите години. Тези скафандри са по-издръжливи от използваните по време на програмата Apollo преди повече от 50 години, по-лесни са за движение и дизайнът им позволява лесна подмяна на повредени части от скафандъра.
Но скафандърът xEMU тежи 170 килограма. Това не е голям проблем за астронавтите на Луната, където гравитацията е около 16% от земната. На Луната такъв скафандър би тежал 28 килограма. Но на Марс, предвид гравитацията, която е по-висока, отколкото на Луната, теглото на скафандъра би било 64 килограма. Това не означава, че действителното тегло на скафандъра е намалено, просто човек на Луната или Марс го усеща като по-лек.
Но скафандърът xEMU тежи 170 килограма. Това не е голям проблем за астронавтите на Луната, където гравитацията е около 16% от земната. На Луната такъв скафандър би тежал 28 килограма. Но на Марс, предвид гравитацията, която е по-висока, отколкото на Луната, теглото на скафандъра би било 64 килограма. Това не означава, че действителното тегло на скафандъра е намалено, просто човек на Луната или Марс го усеща като по-лек.
