През юли температурата на световните морета е достигнала рекордни стойности за този месец от началото на изследванията, показват данни на европейската служба „Коперник“. Най-високи те са били по атлантическото крайбрежие на Европа и в западната част на Средиземно море, където продължават тежки морски горещи вълни. Средната температура на морската повърхност в световен мащаб, без полярните райони, също е достигнала исторически максимум за юли, надминавайки предишния рекорд от 2023 г.
Юли 2026 г. е бил с едва 0,01 градуса по-хладен от юли 2024 г. по отношение на средната температура на въздуха, което поставя двата месеца на второ място като най-топлите юли в историята на измерванията.
Особено тежка е ситуацията в Западна Европа. Периодът юни–юли е бил най-горещият регистриран досега, като първите два месеца на лятото са били средно с 2,79 градуса над обичайните стойности. Продължителните горещини, съчетани с тежка суша, създадоха благоприятни условия за мащабни пожари в Средиземноморието.
Централна Европа също беше обхваната от гореща вълна, при която температурни рекорди бяха регистрирани в няколко държави, сред които Австрия и Словакия. Според климатолози продължителните области на високо атмосферно налягане са задържали горещия въздух над Западна Европа, а високите температури допълнително са засилили сушата.
„Когато почвите изсъхнат, те губят способността си да осигуряват естествено охлаждане и топлината се натрупва още по-лесно“, обяснява Саманта Бърджис от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози пред The Guardian.
Горещините и сушата вече имат сериозни последици за икономиката. Продължителният недостиг на валежи доведе до изключително ниски нива на речните води в голяма част от Западна Европа, което засегна водоснабдяването, напояването и работата на електроцентрали. Заради липса на достатъчно вода за охлаждане през миналата седмица бяха спрени две въглищни електроцентрали в Полша, както и единствената атомна централа в Унгария – за първи път в 44-годишната ѝ история.
Предварителните оценки показват, че само горещините през юни са причинили загуби за около 2 млрд. евро на производителите на зърно в Европа.
Икономисти предупреждават, че дългосрочните последици от сушата могат да бъдат значително по-тежки. Според ново изследване мегасушата в Европа между 2015 и 2018 г. е нанесла щети за около 439 млрд. евро. Най-сериозно е било засегнато селското стопанство, но последиците са се усещали години наред и в промишлеността и строителството.
Междувременно пожарите продължават да обхващат големи части от Европа. От началото на годината в ЕС са изгорели около половин милион хектара, показват данни на Европейската информационна система за горските пожари. Горещото, сухо и ветровито време затруднява овладяването на огъня, а замърсяването на въздуха се увеличава заради гъстия дим от горящата растителност.
Според експерти климатичните промени създават все по-благоприятни условия за възникването на мегапожари. Те обаче подчертават, че чрез по-добро управление на растителността и разумно градско планиране последствията могат значително да бъдат ограничени.
Предупреждението е ясно – явленията, които днес изглеждат екстремни, могат да се превърнат в нещо обичайно през следващите десетилетия, ако не бъдат предприети необходимите мерки за адаптация към променящия се климат.
