„Имам писмо от Пентагона, което ясно казва: „Поддържайте си самолетите МиГ-29“. Това каза военният министър Димитър Стоянов в опит да излезе от поредната вихрушка, завъртяна около бойната авиация.
Интересът към нея е напълно разбираем поради символното ѝ значение за България, все по-важната ѝ роля предвид руската военна агресия срещу Украйна, високата ѝ цена и, не на последно място, заради факта, че премиерът на държавата все още в някои среди е по-известен като пилот отколкото като политик.
МиГ-29 са най-добрата опция за следващите две години
Искането на военното министерство да придобие части от последните полски изтребители МиГ 29, от които се нуждае и Украйна, предизвика лек летен скандал, който обаче по-скоро се дължи на лоша комуникация от страна на силовото ведомство, липсата на доверие към него и разделението в българското общество.
МО първо отрече да преговаря за изтребители, след това обясни, че е питало само за резервни части, а накрая се включи и полският военен министър, който директно обяви, че страната ни е искала да купи всичките им изтребители.
България обаче има достатъчно изтребители МиГ-29 и няма никаква нужда от повече, проблемът е в поддръжката им. Те са единствените машини, с които ВВС пазят въздушното ни пространство, а след началото на войната в Украйна, тя стана почти невъзможна.
За нея през последните години се разчита на Полша и не е никаква изненада, че военното министерство отново е опряло до този вариант.
„Съветската любов ръжда не хваща към съветската техника в случая. Сега за търсене на резервни части, ние реално проблем с резервните части нямаме. Тъй като в продължение на 10 години ремонтираме изцяло самолетите си в Полша“, коментира Христо Гаджев от ГЕРБ.
Другата опция е да се използват възможностите на Украйна да поддържа тези самолети, но правителството ни има резерви към него.
Разминаването между София и Варшава е лесно обяснимо. Полша не може да се разбере с Украйна, която се нуждае от МиГ-овете, но явно не е склонна да изпълни исканията ѝ и да предостави технологии за дронове.
Варшава явно ползва българския интерес като лост за влияние в преговорите и страната ни, не без своя вина, се оказа в неудобно положение.
Опозицията силно критикува МО заради искането му да продължи да поддържа МиГ-овете и дори „Демократична България“ организира пърформанс, докарвайки стар „Москвич“ пред сградата на МО.
Към момента обаче поддържането на МиГ-овете следващите две години изглежда единствения вариант, ако България иска да продължи да охранява въздушното си пространство сама.
Дотогава Военновъздушните ни сили трябва вече да са усвоили новозакупените от САЩ и „Локхийд Мартин“ F-16 Block 70 и да започнат да дават дежурства с тях.
Въпросът със свалянето на МиГ-овете е още по-чувствителен, тъй като около тяхната експлоатация са ангажирани пилоти и техници, които ще трябва да продължат професионалния си път по друг начин. Отдавна във ВВС тлее напрежение по този въпрос и то е напълно разбираемо.
Поне няколко правителства обаче не успяха да направят този преход по-безболезнен.
България действително можеше да използва и възможностите да помогне на Украйна с МиГ-овете и да се възползва от т.нар. триъгълни сделки. Имаше и конкретна възможност за F-16 втора ръка, която бе изпусната.
Нито едно правителство обаче не пое политическа отговорност, за да се помогне на Украйна с МиГ-овете, което щеше да означава временно охраната на страната ни да бъде поета от НАТО. В това всъщност няма нищо толкова страшно и не е изключено и сега да се наложи, ако България не успее да осигури изправни МиГ-ове.
Какви са другите възможности?
Военният министър Димитър Стоянов каза, че е изпратил писма и до Пентагона и до Швеция за F-16 втора ръка и „Gripen“ втора ръка.
„Не очаквам, че ще има такива самолети“, посочи той.
Според източници на Mediapool съвсем не е изключено все пак да се намерят употребявани изтребители „Gripen“ втора ръка, на които е отдавнашен фен премиерът Румен Радев.
Ако действително се пристъпи към придобиването на още една платформа обаче, това няма да е никак евтино, а и отново ще изисква време докато бъде усвоена.
Има и още един нюанс. Поддържането на изтребителната авиация е изключително скъпо, а в перспектива България ще има 16 изтребители F-16-Block 70.
Експлоатацията им ще струва значително по-скъпо от тази на МиГ-овете и ще е сериозно изпитание за военния бюджет. Какво остава за още една ескадрила втора ръка F-16 или „Gripen“ и още някой MиГ-29.
Показателен e примерът с една от най-скъпите покупки на МО през последните години - хеликоптерите „Kугър“, които поради липсата на средства за поддръжката им са предимно на земята. До подобна ситуация се стига периодично и с транспортните самолети „Спартан“.
МО дължи ясни отговори
Заради недалновидната политика през последните най-малко 20 години България остана единствената държава в НАТО, която разчита на съветско въоръжение.
Наливането на нови стотици милиони в МиГ-овете едва ли изглежда много разумно и критиките са лесно разбираеми.
Затова МО по-скоро трябва да даде конкретна информация по темата, доколкото е възможно предвид изискванията за секретност. Както за необходимите средства за МиГ-29, така и за процеса по усвояването на новите F-16.
Излъчването на противоречиви сигнали ще задълбочи ситуацията и военната авиация ще продължи да е в центъра на политически битки.
Никола Лалов
