Българският професор медиавист Георги Атанасов развенча поредната журналистическа сензация за скалния град на траките Перперикон.Тя бе „произведена“ от разкопвача на Перперикон проф.д-р Николай Овчаров.Тук стигаме до казуса-доколко сензациите за Перперикон са журналистически продук и доколко на ръководителя на разкопките.Затова публикуваме статията поместена в сайта на Българската телеграфна агения,която се смята за меродавен източнвик на информация.Прилагаме и мнението на проф.д.и.н.Георги Атанасов.

Бронзова тока от колан на византийски аристократ е сред находките от новия археологически сезон на Перперикон

Масивен бронзов накрайник от VI – VII в. от т. нар. тип сучава, украсявал някога колана на виден ранновизантийски аристократ, е една от уникалните находки, които бяха открити в началото на започналия нов археологически сезон на скалния град Перперикон, съобщи пред журналисти ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров.

Става дума за доста рядка апликация от вид, от който досега на територията на България са открити десетина екземпляра, поясни той. В науката е описан за пръв път от големия германски археолог Йоахим Вернер, известен у нас с факта, че определя съкровището от Малая Перешчепина като гробен дар на владетеля на Велика България хан Кубрат.

Ажурните прорези върху новооткритата апликация оформят стилизирана човешка маска и ясно изразения символ на християнството – кръста. Артефактът представлявала своеобразен защитен амулет. Имал е също апотропейна функция да прогонват злите сили и уроки, както и да пази воина в битка, допълни Овчаров. 

БТА

   По този повод проф.д.и.н.Георги Атанасов написа в профила си във Фейсбук:

Току-що прочетох в сайта на в. „Стандарт“, че при разкопките на Перперикон е открит „масивен бронзов накрайник от VI–VII в. от т. нар. тип „Сучава“, украсявал колана на виден ранновизантийски аристократ“. Подобно описание обаче съдържа няколко съществени неточности.

Първо, откритият предмет не е коланен накрайник (strap-end), а коланна тока или катарама. Това са различни категории находки и тяхното смесване е терминологично неправилно.

Второ, не съществува тип „Сучава“. Правилното название е тип Sucidava (Сучидава) – по името на късноримската и ранновизантийска крепост на Дунав при днешния Челей (Корабия, Румъния), разположена срещу Оескус (Гиген). Именно там този тип катарами е идентифициран и публикуван за пръв път. Сучава, от своя страна, е средновековен топоним в Северна Румъния, отстоящ на приблизително 600 km от Сучидава и няма никакво отношение към въпросната типология.

Трето, катарамите от тип Sucidava не могат да бъдат определяни като уникални. Те са най-широко разпространени в късноантичния и ранновизантийския свят, а екземпляри са известни от стотици находки на Балканите, в Мала Азия, Италия, Северното Черноморие и Крим. В българските музейни колекции също се съхраняват стотици, може и около 1000 подобни образци.

Четвърто, няма основания тези катарами автоматично да се свързват с „видни ранновизантийски аристократи“. Напротив, те са едни от най-разпространените коланни принадлежности през VI в. и се срещат както във военна, така и в цивилна среда. Християнската символика, включително ажурният кръст върху щита на плочката, свидетелства за широкото им използване сред различни обществени групи, а не за принадлежност единствено към аристокрацията.

Пето, определянето на подобни находки като „уникални“ изисква значително по-внимателен подход. Научната стойност на всяка нова находка е безспорна, но сензационните квалификации не бива да заменят коректната археологическа интерпретация. Прочее, само в три крепости около Силистра са открити и публикувани десетина от този тип! В случая става дума за добре познат и многократно публикуван тип, разглеждан подробно и в трудовете на български изследователи, включително в дисертациите на доц. М. Даскалов и доц. Л. Трайкова. Тук могат да се добавят специализирани публикации за тези катарами на Й. Вернер /той пръв въвежда понятието Сучидава/, Ал. Айбабин, Д. Теодор, С. Уенце, Уве Фидлер, починалия наскоро Ал. Маджару, Д. Тънасе и много други!

Преди да се правят категорични публични изявления, особено по въпроси на археологията и типологията, е полезно най-напред да се направи справка със съществуващата научна литература. Това би спестило немалко неточности и би било в полза както на науката, така и на обществото. Прочее, и журналистите да не са така лековерни и да търсят и други гледни точки! Професията ги задължава!

Кърджали бг вести