На днешния 23 юли се навършват точно 47 години от едно от най-радикалните културни решения в съвременната история. През 1979 г., броени месеци след Ислямската революция, духовният водач на Иран Аятолах Рухолах Хомейни налага пълна забрана за излъчване на музика по националното радио и телевизия. Мотивът му е категоричен – музиката „развращава младежта“ и пречи на правилното мислене.

В реч пред служители на радиото в град Кум, Хомейни сравнява музиката с опиум. Според архивите на nytimes.com, лидерът заявява, че тя "вдървява мозъка и прави хората апатични към съдбата на страната си". Изключение тогава се прави единствено за маршове и религиозни химни.

Историческите справки сочат, че това решение предизвиква масова вълна от емиграция на ирански музиканти, певци и композитори към Запада, формирайки т.нар. „Лос Анджелис поп сцена“. Забраната остава в най-строгия си вид близо десетилетие, преди режимът постепенно да смекчи тона в края на осемдесетте години.

Днес, през 2026 г., споменът за този културен шок остава символ на радикалната трансформация на иранското общество, която продължава да отеква в Близкия изток.