През последните години все повече чужденци и българи от големите градове избират да живеят в смолянските села. Един от най-ярките примери е село Полковник Серафимово, където чуждите граждани вече са повече от местните жители. Въпреки различните националности и култури, хората там живеят като една общност.
Кметският наместник Христо Мусурлиев определя Полковник Серафимово като интернационално село. По думите му в населеното място живеят около 15 семейства от различни държави – Англия, Италия, Германия, Франция, Русия, Украйна, както и хора от африкански държави. Той обяснява, че през лятото местните жители са повече, но през зимата повечето от тях се преместват в града и тогава чужденците остават преобладаващата част от населението.
Началото на заселването на чужденци в Полковник Серафимово започва в края на 90-те години на миналия век, когато писателят Любомир Левчев купува къща в селото и става първият, който поставя началото на тази тенденция. След него постепенно започват да пристигат и други известни личности – професори, музиканти, а в селото се създава и т.нар. Американски център.
По същото време там се заселва и първото английско семейство, което местните започват да наричат „семейството на Кандис“. Заедно със своите синове те създават техно-хаус фестивал, който с времето придобива популярност като т.нар. английски събор, провеждан в продължение на години на поляните край Серафимово. При последното му издание се събират над 5 хиляди чужденци от цял свят, а събитието е уважено от едни от най-известните диджеи в света. Постепенно около него се оформя международна общност, като всеки новодошъл започва да привлича след себе си нови заселници.
Освен чужденци, все повече българи също предпочитат спокойствието на Родопите пред живота в големите градове в страната и чужбина. Сред тях е Блага, която е израснала в Ботсвана. Тя разказва, че семейството ѝ все още живее там и тя го посещава веднъж или два пъти годишно. Опитва се да ги убеди да дойдат в Родопите, за да усетят красотата на района. По думите ѝ решението да се установи в Полковник Серафимово е продиктувано от желанието ѝ за тишина, спокойствие и близост до природата – неща, които е открила именно там.
Единственото заведение в селото е розово кафене, собственост на италианката Ирма и нейния съпруг англичанин. Ирма разказва, че двамата живеят в селото от около 20 години. Първоначално купили къща за почивка, а преди десет години придобили и сградата, в която създали семейния си бизнес – „Розовата къща“. По думите ѝ животът в селото им харесва изключително много.
Именно фестивалите и международните срещи допринасят за заселването на все повече чужденци в района, който постепенно се превръща в притегателна точка за хора от различни държави.
Ирма също определя живота в Полковник Серафимово като пример за добро съжителство между хора от различни държави. По думите ѝ в селото живеят българи, холандци, англичани и представители на други националности, а именно животът заедно е това, което най-много ѝ харесва.
Според Христо Мусурлиев местните и новозаселилите се не се делят на българи и чужденци, а организират заедно всички инициативи в селото. Макар самият той да не владее чужди езици, обяснява, че общуването не е проблем, защото част от чужденците вече говорят български, а когато е необходимо, хората се разбират и с жестове.
Благодарение на новите заселници в Полковник Серафимово отново се чува детски смях. Местните жители, повечето от които са пенсионери, се надяват, че с увеличаването на младите семейства някой ден ще отвори врати и детската градина, която е затворена от десетилетия. В селото вече има пет местни деца.
