Страните от НАТО вече обещаха на Киев военна помощ за тази година в размер на 38 милиарда долара, според Министерството на отбраната на Украйна. Сега обаче Украйна възнамерява да поиска още 20 милиарда долара, за да затвърди успеха, постигнат през последните месеци чрез мащабно увеличаване на ударите с безпилотни летателни апарати със среден и голям обсег, съобщи Политико, позовавайки се на високопоставен представител на украинското Министерство на отбраната.
„Всички виждат, че Русия гори, а ние искаме тя да гори още по-силно, но за това са ни нужни средства“, заяви чиновникът. Искането за отпускане на 20 милиарда долара ще бъде отправено на 18 юни по време на заседание на Контактната група по въпросите на отбраната на Украйна във военната база „Рамщайн“ в Германия.
Министърът на отбраната Михаил Фьодоров и други правителствени представители вече са повдигнали въпроса по време на срещи с представители на Норвегия, Швеция, Германия и Канада, разказаха пред Политико източници, запознати с обсъжданията. Според представителя на Министерството на отбраната на страните от НАТО ще бъде предложено да отделят между 2 и 6 милиарда долара, за да се достигне целевата сума от 20 милиарда. Средствата могат да бъдат предоставени както под формата на грантове, така и на кредити, добави той.
Помощта за Украйна ще бъде един от ключовите въпроси на юлската среща на лидерите на страните от НАТО в Анкара, където като гост е поканен Володимир Зеленски.
Украйна започна да поема инициативата във военните действия, съсредоточавайки се през последните месеци върху удари по руските системи за противовъздушна отбрана в окупираните територии, снабдителните маршрути, складовете и комуникационните линии. Освен това тя успя фактически да поеме контрол над федералната магистрала „Новорусия“, по която се снабдява Крим, където възникна мащабна горивна криза и започнаха проблеми с доставките на хранителни продукти. Това стана възможно благодарение на появата у украинските въоръжени сили на голям брой дронове със среден обсег, способни да нанасят удари на разстояние до 200–300 км.
Унищожаването на системите за ПВО също така улесни полетите на далекобойни дронове, които засилват бомбардировките по енергийни и военни обекти на територията на самата Русия.
В резултат броят на ударите по руски бензиновози е нараснал през май с 40% спрямо април, а броят на унищожените комплекси за ПВО се е увеличил повече от два пъти, показва анализ на Bloomberg, базиран на данни от украинското Министерство на отбраната.
Фьодоров написа в X за операцията по „блокиране на снабдяването“ на руската армия с цел систематично унищожаване на тиловата инфраструктура и логистиката, „лишаване на противника от възможността да провежда настъпателни действия“:
„Тилът на врага вече не е безопасно място. Ние поемаме инициативата — използваме технологии и сухата математика на войната, за да парализираме техните операции."
Но докато Русия все още не е успяла да възстанови равновесието, Украйна трябва да увеличи усилията си, защото „прозорецът на възможностите постепенно се затваря“, казва източникът на Политико:
„Русия действа бързо и иновативно. И ако ѝ дадем време отново да се адаптира, можем да пропуснем единствения реален шанс да сложим край на тази война чрез истински преговори."
По думите му, ако Русия разработи собствени дронове със среден обсег, „това ще бъде катастрофа“.
Междувременно антикремълският Telegram канал „Воля“ съобщи, че Русия „е започнала да наваксва изоставането в надпреварата с дроновете“ и според сведения от фронта нейните апарати тип „Мълния“ през юни вече нанасят удари на разстояние до 70 км. Досега руските дронове са действали основно на дистанция до 30 км.
