На 12 юни Европейският съюз въвежда в пълно действие новия Пакт за миграцията и убежището – една от най-мащабните реформи в тази област през последните години. След двугодишен преходен период новата система започва да се прилага във всички държави членки и променя из основи начина, по който се управляват миграционните потоци, процедурите за убежище, граничният контрол и връщането на граждани от трети страни без право на закрила.
Новата европейска рамка идва на фона на продължаващи предизвикателства за ЕС, свързани с миграцията – милиони законни влизания годишно, стотици хиляди молби за убежище и постоянен натиск по външните граници. Именно заради тези дисбаланси е създадена тя, като целта е уеднаквяване на практиките и засилване на общия европейски контрол.
Сред ключовите промени е въвеждането на задължителен първоначален скрининг на границите, включващ проверки на самоличност, сигурност и здравен статус още преди старта на процедурите за убежище. Разширява се и използването на биометрични данни чрез системата „Евродак“, с цел по-добро проследяване на движенията и ограничаване на злоупотребите.
Съществен акцент се поставя и върху ускоряването на процедурите за разглеждане на молби за закрила, като идеята е да се намали натрупването на нерешени случаи и да се облекчат националните системи. Паралелно с това ЕС засилва мерките за връщане на лица без право на престой, включително чрез по-тясно сътрудничество с държави на произход и транзит и чрез нови механизми за изпълнение на решенията за връщане.
Реформата предвижда и т.нар. механизъм за солидарност, чрез който държавите членки ще разпределят по-равномерно отговорността – било чрез приемане на мигранти, финансови вноски или оперативна помощ. Така се цели облекчаване на натиска върху страните на първа линия като България, Гърция, Италия и Испания.
Въпреки амбициите, Европейската комисия вече отчита сериозни предизвикателства – от забавяне в изграждането на инфраструктура до трудности при внедряването на новите информационни системи и осигуряването на достатъчно персонал за прилагане на реформата.
Затова ключовият въпрос след 12 юни ще бъде не толкова съдържанието на правилата, колкото тяхното реално прилагане в отделните държави членки. За България това означава едновременно по-строги процедури на границата и по-силна опора в общоевропейските механизми за подкрепа. И пред БГНЕС от МВР са категорични, че страната е готова.
Според вътрешното министерство необходимите законодателни промени на национално ниво вече са направени. Изготвени са и конкретни правила за прилагане на граничния скрининг както на входа на страната, така и във вътрешността ѝ, като целта е по-бърза и по-стриктна обработка на пристигащите.
Подготовката, по думите на ведомството, включва и мащабни обучения през последните две години с участието на „Фронтекс“, Европейската агенция за убежище, Академията на МВР и различни международни партньори и организации.
