Днес имаме въпиюща нужда от ново Възраждане и
правилни водачи, за да не останем „дърво без корен“
По случай 100-годишнината от Априлското въстание и от гибелта на Христо Ботев, на 5 май от 18.30 ч. в голямата зала на кърджалийското читалище „Обединение” ще гостува изтъкнатият наш общественик, изследовател, публицист, журналист, музиколог, автор на книги и филми, създател на проекти за издирване и съхраняване на наши културни и исторически ценности и председател на фондация „Културна революция”- Иван Тренев.
Той е роден на 17. 08. 1991 г. в Стара Загора. Завършва Национална музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“, специалност „Пиано“. Работи като преподавател, журналист в „Българска национална преса“ и в радио „Гама“. Правил е няколко срещи и последното интервю с известната британска българистка Мерсия Макдермот, която посвещава 30 години от живота си в България за изследване биографиите на Васил Левски, Яне Сандански и ВМРО. Запознава се и с дъщерята на Че Гевара - Алейда, която му разказва, че баща й е бил последовател на делото на Васил Левски.
Сценарист и режисьор е на документалния филм „В кадър и зад кадър“, на документалния филм „Ботев отвъд понятното“, в който изпълнява и ролята на поета-революционер. Като любител историк, Тренев изследва биографиите на Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и други личности от епохата на Възраждането. Взима участие в написването и на бележник с колекционерска стойност във връзка с честването на 200 години от рождението на Раковски.
Автор е и на книгата “ Раковски - 200 години безсмъртие. Един световен мъж.“ Съавтор е на книгата „Ролята на масонството в борбите за освобождение на българите от османско иго“, заедно с проф. Евгений Сачев и Александър Алексиев.
Обект на неговите изследванията е и Христо Ботев. В тях изяснява някои по-малко познати и разбрани страни от неговия живот. Напомня, че истинското му име е Христофор Ботйов, а вкъщи са го наричали нагалено Тинко. Владеел е около шест или седем езика, сред които латински, старогръцки, английски, френски и др.
Познавал е и всички големи политици и революционери на 19 век, които са помогнали не само за неговото развитие като революционер и политик, но и за освобождението за България. Имал е среща с Карл Маркс, раздавали са заедно социалистически прокламации в Лондон. На една от снимките си пише отзад - за памят на комунистическите ни подвиги брату Вел. Попову. Нещо, което и до днес се укрива от историци и политици.
Ботев лично се е срещал и с големия италиански философ и съветник по военно дело на всички революционери в Европа през 19-ти век Джузепе Мацини. Познавал е и Гарибалди, и Бакунин, и първия председател на Сената на Хаваите - Николай Судзиловски, който пристига от Лондон, за да се срещне лично с Ботев и да помогне за революционната дейност в България и за Априлското въстание. По-късно помага и за Съединението на България.
Тренев споделя, че с българи интусиасти и спомосъществуватели, възстановяват златното четиристишие на Ботев от баладата му „Хаджи Димитър“(„Настане вечер - месец изгрее”), като изработват реплика на оригинала на „Златна книга на песните“, създадена от Сорбоната, в която то е било вписано след смъртта му. Но сега то вече ще бъде достъпно за масовия посетител, докато оригиналът се съхранява в архива на световноизвестния университет в Париж.
Пък и подареното на Сорбоната българско копие на уникалната книга, съдържаща имената на световни мислители и автори, е с уникални мерки: 70/50 и с тежина около 30 килограма. Изработено е ръчно от майстора-дърворезбар Николай Симеонов, който е използвал 22-каратово злато за надписите. Дело е на пловдивското издателство „Нитон”.
Иван Тренев казва, че историята не е запазена територия и нечий монопол. Дори много често се манипулира, изкривява и подменя, което е много пагубно, защото е част от сигурността и идентичността на всеки един народ. А когато е неправилно оценностена, носи заблуди, измами, подменя съзнания, носи разделения и конфронтации. Дори се търгува с нея. Така стана и с повечето наши исторически архиви,които вече са в чужбина или в някои частни колекции. Така и целият архив (стотици писма, снимки, документи, още необнародвани в нас) на Петър Дънов и част от този на Христо Ботев, вече са в САЩ.
Затова днес България се нуждае от една нова държавна структура, работеща за възстановяването и изучаването на българската идентичност и за опазването на културното ни наследство, за да имаме достойно бъдеще. А учебниците ни по история трябва да формират автентични образи, а не омраза и недоверие.
В момента Иван Тренев пише книга за Паисий Хилендарски. Припомня, че той е владеел няколко езика. Обиколил е почти цяла Европа, бил е приет навсякъде. Срещал се е с някои от най-висшите представители на империите в Западна Европа. Посветил е целият си съзнателен живот на намирането на най-старите данни, свързани с произхода на българите.
И не го е направил случайно или от комплекси и чувство за малоценност, а е знаел, че само така може да се възроди отново българската нация. Защото тогава, както и сега, сме били потискани, тласкани към забрава на корените си. Но много неща след смъртта му, главно след Освобождението, са били скрити и пренаписани.
Нарекъл е книгата си „История славнобългарска“, а не „славянобългарска“. Така е изписвана и на първите няколко котленските преписи, също и на преписа на Дойно Граматик. Той никога не е писал за славяни, казва, че такова понятие славяни не съществува, но е било политическа доктрина за разделение на българския народ и за подмяна на древната българска история.
Нищо не се знае и за братята на Паисий, но това тепърва ще се разкрие. Затова издаването на истинската му история е от съществено значение за българите, за да разберем кои сме, казва Иван Тенев. И за да осъзнаем, най-после, че имаме въпиюща нужда от ново Възраждане и правилни водачи, за да не останем „дърво без корен“, без принадлежност. Че миналото има власт над бъдещето, само ако се познава и се живее в настоящето.
В противен случай, ще останем само едно население, което ще служи на чужди интереси.
Лили Петрова
