Първата задача на граф Николай Павлович Игнатиев, когато пристига в Османската империя като първи дипломат на Русия, е ревизия на Парижкия договор, с който приключва Кримската война. Това разказа пред Mediapool историкът доц. Николай Тодоров. Той е директор на музея в Силистра и преподавател в Русенския университет.
По думите му този договор налага ограничения на Руската империя, които тя иска непременно да отхвърли – например военното присъствие в Черно море.
„Политиката на Игнатиев е изцяло подчинена на руските интереси. Това е чисто имперски и е характерно за всички големи сили. Въпросът е ние къде се ситуираме в този сложно заплетен възел на Източния въпрос. Както Каравелов много добре се изразява – не можем да разберем кой ни е приятел и кой ни е враг“, коментира доц. Тодоров.
В онези дни най-важният въпрос за българите е църковната независимост. Този въпрос обаче няма само религиозен характер, защото българските водачи и първенци считат самостоятелната църква за стъпка към политическата независимост.
„Признаването на самостоятелна църква в същестуващата система на милетите на Османската империя означава признаване на нацията. И някои, като д-р Стоян Чомаков например, във всичките си писания го обяснява много добре – че става въпрос и за признаване на нацията в пълен етнически размер, но в същото време това означава и една голяма политическа крачка за българите, крачка към автономия“, разказа историкът.
Според него руската политика е категорично против самостоятелната борба за църковна независимост на българите, защото смята, че тези процеси трябва да бъдат контролирани в техен интерес.
По онова време Русия прокарва идеята за „единство на православието“. За тях това означава доминираща роля на Цариградската патриаршия и прокарване на влияние чрез нея.
Българите дълго време не присъстват в политическите сметки на Русия, заяви още Тодоров. В продължение на десетилетия „фаворитите“ сред балканските народи са или сърбите, или гърците в зависимост от актуалните политически кризи.
Граф Игнатиев е подробно информиран за българското революционно движение и се опитва да му влияе чрез участниците в него, които са положително настроени към Русия.
По отношение на процеса срещу Васил Левски и смъртната му присъда Тодоров смята, че не може да се твърди, че руският дипломат е работил за обесването на Апостола. Във връзка с телеграмата, в която дипломатът пише, че „софийската афера“ има щастлива развръзка, той заяви, че по-скоро се има предвид това, че осъдените не са много на брой и че няма масови репресии срещу населението.
Не Санстефанският, а Берлинският договор е този, който връща България на политическата карта, каза още историкът. Руснаците много добре са знаели, че територията, очертана в Сан Стефано, ще бъде разпокъсана след това, още преди Освободителната война поемат ангажимент да не се създава голяма славянска държава на Балканите.
„За руската политика е ясно, че този договор няма как да съществува. По настояване на канцлера Горчаков той е и прелиминарен. Самият Игнатиев, след подписването на договора и преди свикването на Берлинския конгрес, е поел ангажимент в Лондон през май 1878 г. по какъв начин ще бъде разпокъсана България. Така че това не е някаква изненада. Защо го прави Игнатиев? Мисля, че отговорът е в едни негови думи, в които той казва – вярно е, че подписахме такива договори, но ние все пак сме победители. И задава реторичния въпрос – защо трябва да ги спазваме. Ако все пак трябва да ги спазим, казва той, българите не знаят за това, че сме ги подписали и ще ни бъдат вечно признателни, а Западът ще бъде вечно лош“, разказа историкът.
