Четирима астронавти ще обиколят спътника на планетата ни

След 54-годишна пауза, първият пилотиран кораб до орбитата на Луната излетя тази нощ в 01:35 ч. българско време, от стартовата площадка 39B на Космическия център „Кенеди“ във Флорида. Това е мисията Artemis II. Хора не са напускали ниската околоземна орбита след „Аполо 17“ през 1972 г.

Полетът отново можеше да бъде отложен - 10-минути преди изстрелването на ракетата, планирано първоначално за 01.24 ч., ръководителят на мисията „Артемис II“ Чарли Блекуел-Томпсън съобщи, че техниците работят по няколко проблема, които ще забавят старта, но малко по-късно всички проверки бяха успешни и броячът тръгна отново. 

Полетът ще продължи 10 дни. Към Луната летят четирима астронавти: Рийд Уайзман (командир), Виктор Гловър, Кристина Кох (и двамата от НАСА) и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция. Те няма да кацнат на Луната, това вероятно няма да стане и при следващата мисия Artemis III догодина, а чак при Artemis IV през 2028 г.

Командирът Рийд Уайзман е от Балтимор. Това е вторият му полет - през 2014 г. прекара 165 дни на Международната космическа станция (МКС). Преди да стане астронавт, той е бил военен пилот в американския флот с над 25 бойни мисии. Служил е и като главен астронавт на НАСА (позиция, която напусна специално, за да може да бъде избран за полет към Луната). 
Пилотът Виктор Глоувър ще стане първият тъмнокож човек, който напуска ниската околоземна орбита и пътува до Луната. Глоувър беше пилот на мисията SpaceX Crew-1 (първият оперативен полет на кораба Dragon). Той е не само опитен пилот на изтребител F/A-18 (с над 3000 летателни часа), но е бил и юридически сътрудник в Сената на САЩ. Той е баща на четири дъщери.
 Кристина Кох държи рекорда за най-дълъг непрекъснат космически полет на жена в историята (328 дни). Тя ще бъде и първата жена, летяла до Луната. По образование е електроинженер и е работила в Антарктика (в станцията „Амундсен-Скот“) и Гренландия. Способността ѝ да оцелява и работи в екстремна изолация я прави безценна за 10-дневната мисия около Луната.
Джеръми Хансен е канадският принос в мисията и ще стане първият неамериканец, напуснал земната орбита. Всъщност, той ще лети и за първи път в Космоса. Въпреки това, той е ветеран в Канадската космическа агенция (избран през 2009 г.) и е уважаван инструктор за нови астронавти. Джеръми е прекарал седмици в пещери в Сардиния и в подводната лаборатория Aquarius. Той е полковник от ВВС на Канада. 

Полетът се осъществява с ракетата Space Launch System (SLS) Block 1 и космическия кораб „Орион“, разработен на базата на програмата „Констилейшън“. Европейският сервизен модул (ESM) на „Орион“, предоставен от Европейската космическа агенция, осигурява задвижване и енергия. 
Астронавтите кръстиха своята капсула „Орион“ - „Integrity“. 

SLS е кораб на НАСА. Основната степен е дело на Boeing, двата мощни странични ускорителя с твърдо гориво са произведени от Northrop Grumman, а главните двигатели са на Aerojet Rocketdyne. Капсулата Орион има отделни двигатели, произведени от United Launch Alliance (ULA).

След достигане на земна орбита, екипажът ще прекара известно време в тестване на ключовите системи на Orion, включително системата за животоподдържане (кислород, вода, пречистване на въздуха); комуникационните системи; системите за навигация и контрол. Това ще бъде критичен етап, преди да се даде „зелена светлина“ за пътуването към Луната. След като всички системи бъдат проверени, Orion продължава към Луната.

Корабът ще пътува по сложна „осмообразна“ траектория, която ще го изпрати около Луната и ще използва гравитацията ѝ, за да се върне обратно към Земята. Orion ще премине в „близък“ обхват на Луната, но няма да навлезе в стабилна орбита около нея, както направи Artemis I. Екипажът ще се намира на максимално разстояние от Земята от около 400 000 км и това е рекорд - повече е отколкото достигна мисията „Apollo 13“. В този момент ще се извършват допълнителни научни експерименти и тестове.

След като обиколи Луната, Orion ще се възползва от лунната гравитация, за да се ускори и да поеме обратно към Земята.
Навлизане в атмосферата на Земята и приводняване - това е един от най-опасните и важни моменти. Orion ще навлезе в атмосферата с огромна скорост.
Топлинният щит на кораба ще бъде подложен на екстремни температури, за да предпази екипажа. Важна цел е именно тестване на топлинния щит при високоскоростно навлизане в атмосферата.

За мисията Artemis II, НАСА използва материал, наречен Avcoat. Това е епоксидна смола с фибростъкло, поставена в пчелна пита от стъклени влакна и фенолна смола. Всеки щит на „Орион“ има над 300 000 отделни клетки, които се запълват ръчно с този материал. След края на мисията Artemis I, инженерите откриха, че аблативният материал се е износил малко по-различно от очакваното (откъснали са се по-големи парченца вместо равномерен слой). Това беше една от основните причини за забавянето на Artemis II.

Първият етап на полета:

2:12 мин. след старта: Отделяне на твърдогоривните ускорители (бустерите).

8:04 мин. след старта: Основната степен на ракетата SLS приключва работа и се отделя. Капсулата Orion, закрепена за горната степен (ICPS), навлиза в първоначална, временно ниска орбита.

10 – 60 минута

Веднага след достигане на орбита, Orion разгръща четирите си слънчеви панела. Това е критично, за да започне генерирането на електричество.

Системи за поддържане на живота: Екипажът сваля херметичните си шлемове (но остава в костюмите) и започва първата серия от проверки на налягането и състава на въздуха в кабината.

1.5 – 2 часа

Горната степен на ракетата (ICPS) ще се задейства отново, за да повиши най-ниската точка на орбитата. Целта е Orion да достигне до т.нар. Висока околоземна орбита (HEO).

3-4 часа

Orion се отделя от горната степен на SLS. Рийд Уайзман и Виктор Гловър ще поемат ръчното управление на Orion. Те ще използват камерата и сензорите на кораба, за да се доближат обратно до отделената степен на ракетата, имитирайки маневри за скачване. Това тества прецизността на управлението на кораба с хора на борда.

5-6 часа след старта

Докато Orion се изкачва към високата точка на своята елиптична орбита, той ще премине през вътрешния радиационен пояс на Земята.

Екипажът ще следи нивата на радиация и ще докладва за работата на електрониката. Това е първият път от 1972 г., в който хора преминават през тези пояси.

 Към края на 6-ия час екипажът ще започне подготовка за първия си период на почивка, докато корабът продължава бавното си отдалечаване от Земята.

6-24 часа 

През този период НАСА трябва да потвърди, че Европейският сервизен модул (ESM) работи перфектно. Ако се открие проблем със системите за гориво или въздух в тези първи часове, мисията може да бъде прекратена и корабът да се върне на Земята веднага, вместо да поема към Луната.

след 24 часа

Основният двигател на Европейския сервизен модул (ESM) ще се включи за мощно ускорение. Орион ще увеличи скоростта си от около 28 000 км/ч до над 39 000 км/ч (близо до втора космическа скорост). Орион се насочва към Луната. 

Първите етапи от мисията