В навечерието на предстояща в сряда среща с екоминистъра заради прекомерно високи екотакси за оползотворяване на електронно оборудване производители на възобновяема енергия обясниха как това има негативен ефект върху цените на слънчевата енергия и реално бизнесът и домакинствата не могат да се възползват от този по принцип евтин ток.
Продуктовите такси, които заплаща бизнесът за соларни панели и за литиево-йонни батерии в България, са между два пъти до 90 пъти (за литиево-йонните батерии) по-високи спрямо тези в други държави членки на Европейския съюз. Това коментира председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русинова на пресконференция.
Това увеличава стойността на инвестицията, увеличава себестойността и тези продуктови такси, заплащани от българския бизнес, пряко рефлектират върху стойността на електроенергията, коментира тя и изложи становището на организацията ѝ, че е наложително се намалят продуктовите такси и да има повече конкуренция между оползотворяващите организации.
В момента те се лицензират от еконимистерството, като изискванията за това са изключително тежки. От „Продължаваме промяната - Демократична България“ вече внесоха в парламента законови предложения за облекчаване на режимите и увеличаване на конкуренцията, но те така и не влизат за обсъждане.
Бизнесът още миналата година поиска намесата на тогавашния екоминистър и намаляване на държавните продуктови такси, които се ползват за репер от частните оползотовряващи организации за определянето на техните по-ниски тарифи. Манол Генов обаче защити четирите организации, които ударно вдигнаха таксите си, обяснявайки, че нараснали много количествата електронни отпадъци, а тарифите не били променяни от години. Сегашният министър на околната среда и водите Юлиян Попов обаче даде знак, че е готов на промяна на модела на екотаксите. Какви са възможните варианти, четете в интервюто му за Mediapool.
Според Русинова продуктови такси за соларни панели и за батерии трябва да са съизмерими с тези в Румъния и Гърция, или поне да бъдат в рамките на средноевропейските цени.
Председателят на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия Никола Газдов също коментира, че екотаксите в България административно оскъпяват слънчевия евтин ток.
В България плащаме около 460 евро на тон за рециклиране на соларни панели, докато в Румъния цената е около 118 евро, в Нидерландия – 65 евро, даде пример Газдов. Що се отнася до батериите, плащаме около 2800 евро на тон продуктова такса в България, в Румъния тя е около 200 до 300 евро на тон в зависимост от типа батерия, в Нидерландия за големите индустриални батерии не се плаща в момента продуктова такса, допълни той. Според него оборудването за фотоволтаични мощности и за системи за съхранение, за което се иска огромна продуктова такса още при вноса му, ще работи десетилетия напред и няма логика в началото да се събират тези суми.
Газдов цитира средните нива на подобни тарифи за Европа - от порядъка на 50 до 80 евро на тон за рециклиране на соларни панели и 300-500 евро на тон за рециклиране на системи за съхранение на енергия.
Председателят на управата на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев коментира, че проблемът с неяснотите около управлението на отпадъците вече дава сериозно отражение върху българската икономика и индустрия, както и върху българските потребители.
Според него трябва да се направи обективен анализ на разходите и ефективността на системата, да бъде възстановена конкуренцията при издаване на разрешения за нови организации по оползотворяване.
Държавните продуктови такси в България са от три до девет пъти по-високи от средните разходи за управление на електрическо и електронно оборудване в Европейския съюз води до по-големи разходи за българските потребители, отбеляза генералният секретар на сдружението на производителите на домакински електроуреди APPLIA България Габриела Чифличка.
Тя припомни миналогодишното предложение на организацията ѝ за временно намаляване на държавните продуктови такси с 10 пъти, докато не бъде извършен реален, задълбочен анализ на разходите, свързани с управлението на отпадъците и тяхното въздействие върху бизнеса и българските потребители. Така производители и вносители на електрическо и електронно оборудване ще имат възможността да изпълняват задълженията си по разширена отговорност на производителите на цени, които са сходни и съответстващи със средните разходи за управлението на отпадъците в останалите европейски страни, посочи Чифличка.
На пресконференцията бе засегнат и проблемът с въвеждането на депозитната система за пластмасови бутилки и метални кенове, което се забавя. Необходими са минимум 2 години, а за да постигнем първите цели за 90 процента разделно събиране на опаковките от напитки, срокът е 2029 г., каза изпълнителният директор на Съюза на пивоварите в България Ивана Радомирова.
