Светът може да се изправи пред глобална индустриална парализа
През първите две седмици от войната в Близкия изток основното внимание беше насочено към спирането на доставките на петрол и втечнен газ заради блокирането на Ормузкия проток от Иран. Регионът обаче е и един от най-големите доставчици на торове. Войната може да предизвика глобален продоволствен шок, пише Financial Times.
„Ако прекъсванията в доставките продължат, ситуацията ще бъде много по-лоша, отколкото през 2022 г.", когато кризата беше предизвикана от руското нахлуване в Украйна, заявява пред изданието Вероника Най, старши икономист в американската браншова асоциация The Fertilizer Institute.
От страните в Персийския залив се изнасят около 50% от световния обем карбамид (най-разпространеният азотен тор в света), 30% амоняк, 41% сяра (необходима за фосфорните торове) и редица други торове, посочва Йон Триси https://fullertreacymoney.substack.com/p/food-uncertainty-could-get-real-dario , издател на инвестиционния бюлетин Fuller Treacy Money.
Ако разгледаме селското стопанство като процес на превръщане на газ и фосфати в храна, то в момента никакви суровини за производството на храни не се изнасят от региона, отбелязва той. „Съответно поскъпват не само торовете, но техният недостиг може да доведе и до повишаване на цените на селскостопанската продукция."
Най-големите износители на торове от региона са Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Иранските удари доведоха до спиране на производството на значителна част от карбамида (урея). Някои торове се произвеждат от природен газ, който също не може да бъде изнасян.
Недостигът на газ (през Ормузкия проток преминават над 20% от световните доставки на втечнен природен газ) принуди производителите на торове в цяла Южна Азия да намалят производството.
Индия задължи заводите за торове да намалят потреблението на газ до около 70% от обичайното ниво. Започнаха да спират и заводи в Бангладеш и Пакистан. Според източници на Financial Times един от най-големите производители – Agritech Limited – е прекратил производството на карбамид.
Правителството на Китай е наредило на износителите да спрат доставките на азотно-калиеви торове, съобщават източници на Bloomberg. Пекин също е потвърдил съществуващите ограничения върху износа на карбамид, което е разсеяло надеждите на търговците за бързо отпускане на нови квоти.
Катарската компания QAFCO е затворила завод за карбамид с капацитет 5,6 милиона тона годишно, след като производителят на втечнен природен газ QatarEnergy е спрял работа заради войната.
Цените на торовете вече са скочили значително: според данни на CRU карбамидът е поскъпнал с над 40% от началото на конфликта.
Както и през 2022 г., кризата избухва по време на сеитбения сезон в Северното полукълбо, което кара представители на селскостопанския сектор да предупреждават за намаляване на реколтите.
Според анализатора на CRU Крис Лоусън, сегашният срив засяга няколко звена от системата за производство на храни, затова светът се сблъсква с „много по-сериозна ситуация, отколкото през 2022 г.".
По думите му кризата скоро може да се задълбочи. Производителите в Близкия изток изчерпват капацитета си за съхранение на непродадена продукция. Продължителните прекъсвания могат да принудят предприятия в други региони да затворят, а възстановяването на производството на амоняк и карбамид отнема седмици.
„Дори временно покачване на цените на торовете може да нанесе дългосрочни щети на световното производство на храни“, казва Алваро Ларио, президент на Международния фонд за селскостопанско развитие към ООН.
Анализаторите от руския Институт по енергетика и финанси (ИЕФ) отбелязват, че с всеки ден от войната в Персийския залив става все по-очевидно, че недостигът на петрол е само върхът на айсберга на предстоящите икономически проблеми.
След петролните кризи през 70-те години светът значително диверсифицира доставките на петрол, но страните от Персийския залив остават ключови износители на редица важни индустриални суровини – етиленгликол, хелий, сяра, метанол, карбамид, амоняк, както и втечнени въглеводородни газове (LPG).
Особено критична е зависимостта от доставките на LPG от региона. Без него в Индия и голяма част от Южна Азия домакинствата и заведенията няма с какво да готвят, а в Китай, където LPG се използва в производството на пластмаси, съществува риск от рязко поскъпване на производството на пластмаси и електроника.
Индия за първи път от почти година повиши регулираните от правителството цени на газа в бутилки – най-разпространеният енергиен ресурс за готвене: за семейства от средната класа – със 7%, за най-бедните – с 11%.
Тарифите за търговски потребители, като ресторанти и хотели, които обикновено се преразглеждат в началото на всеки месец, през март са били повишени за втори път, а доставките към тях временно са били спрени, съобщава Bloomberg.
Според ИЕФ петролният пазар е бил сравнително добре подготвен за настоящата криза. Но истинският проблем е при нишовите индустриални суровини, където търговските запаси са достатъчни само за няколко седмици потребление.
Ако блокирането на Ормузкия проток продължи до май, светът може да се изправи пред глобална индустриална парализа, а проблемът с цените на горивата по бензиностанциите ще остане на заден план.
