Ще ви разкажа една незначителна, но много показателна история. На 4 март служебният правосъден министър Андрей Янкулов обяви, че ще изготви списък с критерии, на които би следвало да отговаря следващият главен прокурор.

Формално погледнато – тези предписания нямат особено значение, защото главният прокурор се избира от Висшия съдебен съвет. А както е известно, на този съвет изобщо не му пука какво мисли един служебен министър като Янкулов, доскоро член на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“. Висшият съдебен съвет е една тежка, скъпа и ужасно безполезна номенклатура, чиито членове всеки месец прибират по 10 хил. евро заплата, за да правят точно нищо.

В този смисъл и на главния прокурор би следвало да му е все едно какви критерии ще готви министърът. Но се оказа, че не е така. Шест дни след съобщението на Янкулов Асоциацията на прокурорите обяви, че е изготвила „примерни принципни критерии при обсъждане на кандидатури за главен прокурор“. Скоба – когато Асоциацията на прокурорите каже нещо, всъщност го казва главният прокурор. Защото тази организация е по фасон съсловна, но по действия е ведомствена. Тонът за песен там се задава от главния прокурор и няма друга воля освен неговата.

Всичко това показва, че по върховете на прокуратурата има сериозни притеснения докъде може да стигне служебното правителство в усилията си да смени изпълняващия функциите Борислав Сарафов. Тук е мястото да се каже, че сегашният порив най-вероятно ще секне с края на мандата на този кабинет. Т.е., ако сегашният и.ф. Сарафов удържи фронта до изборите и в зависимост от партийния пасианс в следващия парламент, вероятността сътресенията да се разминат е много голяма.

Но тези т.нар. критерии са най-незначителната част от неудобствата, които едно правителство може да причини на главния прокурор. Далеч по-важните процеси се случват в МВР и те са пряко свързани с излизането от сенките на българския европейски прокурор Теодора Георгиева.

Едно кратко обобщение – нейният шестгодишен мандат на поста приключва скоро. И по-голямата част от него беше като че ли безоблачна. Европейската прокуратура в България не е постигнала нито един значителен успех. Може да се похвали предимно със смешни присъди (глоба от няколко хиляди лева) срещу този или онзи фермер, декларирал неверни данни, за да му отпуснат европейска субсидия.

Но обстановката се промени сериозно през лятото на 2023 г., когато Бойко Борисов и Делян Пеевски решиха да разкарат тогавашния главен прокурор Иван Гешев още преди да е преполовил мандата си.

Това отключи серия от събития – първо, Гешев отказа да си тръгне без бой, както сам се изразяваше, а вместо това насочи мощта на ръководената от него прокуратура срещу сочения за сенчест лобист в съдебната система Петьо Петров-Еврото. Срещу него бе образувано дело. Еврото, който дотогава въртеше схемите си с помощта на прокуратурата и се ползваше от нейния чадър, (никой не го разследва заради зловещата афера „Осемте джуджета“, например) изчезна.

Гешев бе свален от поста, а мястото му зае Сарафов. За зла беда бяха публикувани негови снимки с Еврото в прословутия ресторант, което доста изцапа имиджа на новия, макар и временен, главен прокурор. Той самият дойде със заявката да „чисти“ е спомена изрично скандала „Осемте джуджета“, в който се преплитат измами, рекет, изземване на бизнес и пр., всички те извършени с благословията на висши прокурори.

Три години по-късно е ясно, че Сарафов нищо не е изчистил.

Но още през есента на 2023 г. се появиха индикации, че Петьо Еврото или кръгът около него имат проблем с европейския прокурор Теодора Георгиева, за която прокуратурата изнесе на 10 март 2026 г. документи, уличаващи я като част от схемата на Еврото. Каква е причината да се пропука омертата, не е съвсем ясно. Може би е образуваното от Европейската прокуратура дело за разширението на газохранилището „Чирен“ – проект за стотици милиони евро, в който бяха намесени имена на високопоставени политици, твърди се за нагласени поръчки и огромни загуби на държавата. Твърди се, че Делян Пеевски е засегнат пряко от делото „Чирен“.

Та тогава срещу европейската прокурорка Георгиева бе подаден сигнал, подписан от Петьо Петров, който междувременно изчезна и бе обявен за издирване. Но трябваше да минат цели две години, облаците над главата на Сарафов да се сгъстят, за да се разбере за какво точно става дума.

На 10 март, броени дни след като Георгиева се разприказва срещу Сарафов и лидера на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски, а служебният министър Янкулов обяви подкрепа за магистрати, разкриващи криминални зависимости, прокуратурата разпространи документи, уличаващи Георгиева за част от схемата на Петьо Еврото.

По-точно, прокуратурата публикува комуникацията си с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши по случая „Теодора Георгиева“. Тук е нужно едно важно уточнение. Прокуратурата публикува документи само когато иска да се измъкне от някаква каша. Всичките приказки за публичност на тази институция са бошлаф. Когато обаче главният прокурор бъде застрашен, се действа категорично.

Та от тези документи се разбира, че има поне трима свидетели, които твърдят, че Георгиева е взимала по 10 хил. лв. месечно от Петьо Еврото, за да изпълнява поръчки. Един вид – била е на втора заплата. Даже Петров се шегувал, че той е „Пепи Еврото“, а тя е „Теди Еврото“. Ха-ха, колко забавно! Всъщност – не.

В опита си да изземе инициативата и очерни противника си, Сарафов всъщност насочи въпросите отново към себе си. Ако има данни, че европрокурорът Георгиева е корумпирана поне от 2020 г., защо не са ѝ повдигнати обвинения? Защо не е изправена на съд? Ако има данни, че Петьо Петров е раздавал пачки подкупи на магистрати, защо не е обвиняем, макар и задочно?

Знаете ли какво е единственото обвинение срещу него – за това, че е измамил прокурори (какви наивници само) с фалшиви документи и те са му дали стотици златни монети, иззети по разследването срещу бизнесмена Явор Златанов. Това разследване всъщност си беше класическо мачкане с държавна репресия и превземане на бизнес. И Сарафов уж обеща да разплете „Осемте джуджета“. Така ги разплете, че цели шест години след избухването на този скандал всякакви лобита в системата, включително и той, се възползват от него.

Просто от цялата тази история става ясно за пореден път, че прокуратурата знае много – ако не и всичко - но просто си държи папките и си ги къта, за да ги извади при нужда. И нуждата не е да се въздаде правосъдие, а да изнудва, сплашва или мачка хора, които са станали неудобни. Прокуратурата чака удобния момент, за да бръкне в банката с компромати и изобщо не се интересува, че трябва да разследва, както повелява законът. И е очевидно, че борбата е безмилостно жестока.

Служебното правителство отвори и още един фронт срещу главния прокурор. На него стои обаче не Георгиева, а бившият окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов. Верен поддръжник на Гешев, той изпадна в немилост след като Сарафов пое властта. Срещу Николов бе образувана дисциплинарка за нарушения, каквито могат да се намерят в работата на почти всеки прокурор.

След като дълго време си мълча, Николов излезе в публичното преди няколко седмици и заговори за осветляване на „джуджетата“, а няколко дни по-късно се появи и отворено писмо от 15 прокурори, очевидно опозиционно настроени. Няма никакво съмнение, че това е организирана акция и се случва сега, тъй като има условия да се случи. А условията са ясни – на власт е правителство, което иска смени в прокуратурата.

Това не е съдебна реформа, ни най-малко. Но тези сблъсъци нямаше да се случват или поне не по този начин, ако не беше проблемът с легитимността на главния прокурор. А този проблем е толкова ясен, че повече няма накъде. След 21 юли миналата година Сарафов не е главен прокурор, защото тогава изтекоха шестте месеца (по закон), в които може да заема поста. И това го казва не кой да е, а Върховният касационен съд. Но понеже не е удобно в политическа нестабилност да се сменя главният прокурор, щото сакън да не се появи някой, дето всъщност работи, той остана на поста, за да се озовем в днешната циркаджийска ситуация. Върховните съдии казват на главния прокурор, че не е главен прокурор, той се прави на глух. Правителството казва на главния прокурор, че не е главен прокурор, той ги обвинява в политическа намеса в работите на независимата съдебна власт. Която е толкова независима, че най-важните кадрови въпроси ги решават Висшите Джуджета, а не Висшият съдебен съвет.

И като стана дума пак за джуджета – очевидно с публикуването на документите прокуратурата се опитва да каже, че е лошо и укоримо европейският прокурор да ходи в ресторант „Осемте джуджета“. А укоримо ли главният прокурор да ходи в същия ресторант? Защото и такива снимки има. Има и анонимен свидетел, който твърди, че е видял там Сарафов десет пъти. Дали пък не са се засичали с Теодора Георгиева?

Самуил Димитров