Четири години война срещу Украйна промениха не само страната, но и света. Конфликтът трансформира начина, по който се водят войни, размести глобалния баланс на силите и постави под въпрос архитектурата на европейската сигурност, изграждана след края на Студената война.

За Украйна тези години означават непрекъсната борба за оцеляване. Страната е принудена да се адаптира със скорост, непозната за модерните армии, за да удържи фронта и да спре руските сили далеч от границите на Европейския съюз.

Цената е тежка – постоянни загуби, изтощение и несигурност.

„Някои от нас все още сме позитивни, но само защото нямаме друг избор“, споделя украински офицер от военното разузнаване, цитиран от CNN. Това изречение обобщава настроението на мнозина – умора, но и решимост.

Войната, която промени дипломацията

Четиригодишнината идва след поредна тежка зима, в която Русия системно атакува енергийната инфраструктура на Украйна с дронове и балистични ракети. Милиони останаха без ток и отопление. Киев, Одеса и Харков бяха сред най-засегнатите.

Паралелно с това дипломатическите усилия за мир буксуват. Срещите се сменят, форматите се променят, но реален напредък липсва. Кремъл продължава да настоява за максималистични искания – пълен контрол над Донбас и територии, които дори не контролира военно. Киев категорично отхвърля подобни условия.

Русия не показва готовност да отстъпи от първоначалните си цели. Въпреки международната изолация и санкциите, Москва продължава войната на изтощение – разчитайки, че умората на Запада ще настъпи преди собствената ѝ.

Революцията на дроновете

Най-дълбоката и вероятно най-трайна промяна е в самата природа на войната. Украйна превърна бойното поле в лаборатория за военни иновации. Дроновете запълниха празнини в артилерията и пехотата, а технологичната надпревара се движи със скорост, при която ново средство за поразяване може да се появи и да бъде внедрено в рамките на седмици.

Същевременно руската армия използва все по-брутални методи – от масирани удари по цивилна инфраструктура до нови видове дронове с датчици за движение, които изчакват пехотата, за да се взривят. Украинските военни говорят за безмилостна тактика, при която човешкият живот няма стойност.

Технологичната еволюция обаче не компенсира напълно липсата на хора. Украински командири признават, че на някои участъци от фронта съотношението достига едно към двадесет в полза на руските сили. Това води до бавни, болезнени териториални загуби.

Европа и колебливата подкрепа

Войната постави на изпитание и Европа. Десетилетия наред сигурността на континента се опираше на гаранциите на САЩ. Днес европейските държави увеличават военните си бюджети, но бавно и с вътрешнополитически колебания.

Някои западни общества искат войната „просто да свърши“, заради цената ѝ – за бюджетите и за енергийните сметки. Но парадоксът е очевиден: именно недостатъчната и често закъсняла помощ удължава конфликта.

Илюзия е да се вярва, че ако Украйна падне, войната ще спре. Повечето западни анализи сочат, че срив на украинския фронт би приближил руските сили до границите на НАТО. Въпреки това Европа действа предпазливо, често повече водена от надеждата за изтощение на Русия, отколкото от дългосрочна стратегия.

Глобалният баланс и ролята на Русия

Междувременно глобалният баланс на силите се променя. САЩ постепенно ограничават директната си ангажираност, а други държави преследват собствените си интереси. Китай не предоставя открита военна подкрепа, но поддържа икономически отношения с Москва. Индия продължи да купува евтин руски петрол.

Русия се адаптира към санкциите чрез „сенчест флот“ от танкери и заобикаляне на ограниченията. Но зад привидната устойчивост стоят демографски и икономически проблеми, които тежат върху руското общество.

Най-тревожното остава отношението към човешкия живот. Масирани удари по жилищни квартали, депортации на деца, изтезания на военнопленници и целенасочено разрушаване на инфраструктура са част от тази война. Тези действия не са случайни странични ефекти, а инструмент за натиск и терор.

Украинците – между изтощението и решимостта

За украинците тези глобални процеси не са абстракция. Те означават сирени посред нощ, разрушени домове, загинали близки. Държавата постепенно се превръща в нация на вдовици и сираци.

Военнослужещи признават за огромна умора. „Рядко се говори колко изтощени са онези, които воюват без почивка четири години“, казва офицер от фронта. Недостигът на хора, неопитни командири и постоянният натиск водят до тежки загуби.

И въпреки това има решимост. Украински командир на дроново подразделение твърди, че макар врагът да превъзхожда числено, технологичните предимства причиняват сериозни загуби на руските сили. „Украйна е непобедима, защото ще направим всичко за победата си – независимо дали някой ни помага или не“, казва той.

Тази увереност не е показна. Тя е въпрос на оцеляване.

Четири години по-късно

Войната разкъса около една пета от украинската територия. Разруши градове, семейства и илюзии. Но не пречупи страната.

Четири години след началото на пълномащабната инвазия Украйна остава на фронтовата линия не само на собствената си свобода, но и на европейската сигурност Подкрепата към Киев не е жест на благотворителност. Тя е инвестиция в стабилността на целия континент.

Русия продължава да демонстрира готовност да използва сила и страх като инструмент на външната си политика. Срещу това стои упоритостта на една нация, която отказва да изчезне.

В тази война няма лесни решения. Но има ясен избор – дали агресията ще бъде възнаградена, или ще срещне твърд отпор. Украинците вече са направили своя избор.