Изтече повече от месец от въвеждането на еврото у нас, но твърденията по СМИ (особено телевизиите) за несправедливо високите цени на фризьорските услуги и „лошите“ фризьорки не секват. Почти всеки икономически „експерт“ счита, че демонстрира изключителни познания, като приведе такива примери. Странното е, че някои от представителките на този кръг коментатори носят свръх луксозни тоалети, а прическите им – явно поддържани не от края на миналата година, струват „на око“ няколко стотин лева.

Обясненията, разбира се, са отчайващо некомпетентни – с тях изговарящите ги ще бъдат късани трайно в реномирани икономически университети. Но всички те изкарват поне една тройка на изпита по икономическа пропаганда и агитация. Защото в крайна сметка всички „доказват“, че инфлацията – особено пък при фризьорките, не била заради еврото.

Може би е така, но моите много пъти емпирично доказани теоретични познания по въпроса както и личните ми опит и наблюдения от края на миналия век насам в ЕС говорят за друго.

Малко теория или „фризура срещу муниции“:

Икономическата теория, която би трябвало да владеят нашите експерти, твърди, че освен номиналното съотношение на националната към някоя стабилна международна валута, което се нарича валутен курс, има съотношение между т. нар. нетъргуеми и търгуеми стоки, т.е. тези, които не могат да се експортират на международния пазар, към онези, които могат. Това съотношение е мярка за реалния валутен курс, т.е. покупателната сила на паричната единица на една икономика. Та, като пример в дебелите книги по икономика се привежда:

Съотношение на цените на неекспортируемите услуги като фризьорство (или пък жилища) към експортните стоки като например (един по-актуален пример) патрони и други оръжейни муниции. Последните няма как, а и не е хубаво, да ги консумираме у дома. А една подстрижка не можем да я експортираме – също както и построеното жилище.

С други думи (казано образно, макар и научно не съвсем коректно), ако цената на фризьорските услуги се покачва, а на патроните си е една и съща, това означава, че се качва инфлацията. Което означава, че националната валута се обезценява. Сиреч, че покупателната й сила пада.

Наличието на собствена национална валута дава възможност при мъдра държавна политика чрез обезценяването да се произвежда евтино у дома и да се изнася скъпо в чужбина. Тя играе ролята на защитен филтър. Това има особено голямо значение за внедряване на собствени технологии и съответните им инвестиции. Затова и страни като Чехия и Унгария както и някои високотехнологично развити скандинавски икономики не приемат еврото.

С въвеждането на еврото у нас - съвсем емпирично, цените ще се повишат с около 10 до 15% в средносрочен план. Като само от закръглянето при преизчислението към европейската валута този ефект е към 3%. Тази зависимост съм я наблюдавал лично в ЕС и никой уважаващ себе си икономист там не го отрича.

Проблемът е, че въпреки истеричните твърдения на нашенските икономически експерти инфлацията ще се подхранва не само от ефекта на ценово напасване към еврoто, а и от слабата ни производителност.

Защото, и тук навярно икономическите всезнайковци нямат никакво понятие, според една друга теория, цените на идентични търгуеми стоки трябва да са едни същи, ако няма бариери и транзакционни разходи (ДДС, мита и пр.). Това се нарича закон за единната цена (law of one price). Емпиричните анализи за бившите социалистически страни през 1990те години показваха, за тях в европейското икономическо пространство той действа много бавно много десетилетия.

С въвеждането на еврото у нас икономиката ни се излага директно, а не през  защитния филтър на националната валута,  на всички фактори, влияещи на производителността ни, т.е. на покупателната сила на паричните активи у нас, определяна от силата на нашата икономика. Така че едно евро в България не е равно на едно евро напр. в Германия. От тук и разликата в ценовото равнище на хранителните стоки – за съжаление не в наша полза.

Но един от индикаторите и мерило за силата на циркулиращата в нашата икономика парична маса – измервана директно в евро - е и ще си бъде цената на фризьорските услуги.

Така че не ругайте фризьорките!

Не те са виновни, че за десетилетия наред си оставаме най-слабата икономика в ЕС. А през 1980те години по стандарт на живот бяхме през едно място след Австрия. Който не вярва, да види статистиките на ООН от онзи период. А за настоящия може да метне едно око на най-новия анализ за икономиката ни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/OECD) от февруари 2026 г.. Там дипломатично се посочва, че имаме много голям проблем с производителността, причините за който са между другото слабата инвестиционна активност, корупцията и лошата конкурентна среда.

Забележка: Друг път ще представя обобщените резултати от моите изследвания още от 1990те години и ще обясня защо не трябваше и как можехме да не въведем валутен борд у нас, и какви ги вършеше уж независимата ни БНБ.

Димитър Димитров

Виена, 7 февруари 2026 г.