Изпълнителят смята, че да се превърнеш в поп звезда на млада възраст е „изключително нездравословно“.
55-годишният певец придобива известност едва на 20 години като водещ вокалист и автор на песни в групата Take That. Когато бой бандата се разпада за първи път в края на 90-те, соловата му кариера се проваля и той се оттегля от светлината на прожекторите, борейки се с булимия и депресия. И макар да признава, че в историята му има „много високомерие“, той е бил поставен в ненормална ситуация още от самото начало.
Певецът сподели пред вестник Daily Telegraph:
„В историята ми определено има много високомерие. Не искам да седя тук и да защитавам действията си. Голяма част от това, за което хората ще говорят, е характерът ми през 90-те — фактът, че имах толкова много контрол и не исках да се откажа от него. Но едно нещо, което винаги трябва да се помни, е, че ние бяхме много млади момчета и никой от нас не знаеше какво ни очаква в бъдеще. Бях изключително амбициозен и се намирах в ситуация, в която някои хора ме насърчаваха изключително много, защото колкото по-амбициозен бях и колкото повече пари печелех, толкова повече пари печелеха и те. Още от самото начало ситуацията беше нездравословна — да си проклета поп звезда на 20 години е изключително нездравословно. Не можеш да го сравняваш с нормалния живот“.
Take That са във фокуса на нов трисериен документален филм на Netflix, а Гари призна, че гледането на втория епизод, който показва тъмната страна на славата, е било много трудно: „Честно да ви кажа, отне ми около седмица да изгледам втория епизод. Беше наистина, наистина тежко за гледане. За много от нещата в него не бях мислил от много, много дълго време, а след като го изгледах, те останаха с мен“.
Колегата му Хауърд Доналд също е имал сериозни проблеми — той се е борил с депресия и дори е обмислял самоубийство, когато групата се разпада за първи път. Макар да му е било трудно да разбере какво ще прави с живота си извън групата, и той намира славата за тежка.
„Каквито мисли и чувства да съм имал за това какво искам да правя, те бяха доста краткотрайни. Беше трудно да се справя — да се самосъжаляваш, да мислиш, че тази група от 90-те ще продължи завинаги, и после: какво ще правя сега? Нямах никаква представа, защото освен боядисване на коли, музиката беше единственото друго нещо, което можех да правя… Колкото и да съм благословен с успеха и всичко, което идва с него, славата за мен е истинска борба. Не мисля, че някога съм се чувствал напълно комфортно с нея — дори и сега, когато има крещящи жени, които те хващат, точно както през 90-те. Просто не мога да го проумея“.
Take That започват като петчленна група, но след напускането на Роби Уилямс и Джейсън Ориндж, от 2014 г. насам съществуват като трио. Те обаче не смятат, че биха продължили, ако още някой реши да си тръгне. Гари каза:
„Мисля, че трима е най-малкият състав, до който можем да стигнем“.
Марк Оуен добавя шеговито: „Можем да се прекръстим на Take Two.“, а Гари добавя: „Това не е никак лошо име“.
