Започва ли Доналд Тръмп нова война в близкия изток?

Доналд Тръмп заяви, че американска „армада“ се насочва към Близкия изток и че САЩ следят отблизо Иран, докато правозащитни активисти определят броя на жертвите от кървавите репресии срещу протестиращите в Техеран на 5 002 души по информция на Тhe Guardian.

Говорейки на борда на Air Force One при завръщането си от Световния икономически форум в Давос през нощта, той каза:
„Имаме много кораби, които се движат в тази посока — за всеки случай. Предпочитам нищо да не се случва, но ги наблюдаваме много внимателно… имаме армада, която се насочва натам, и може би няма да се наложи да я използваме.“

Самолетоносачът USS Abraham Lincoln, както и няколко разрушителя с управляеми ракети, се очаква да пристигнат в Близкия изток през следващите дни. Допълнителни системи за противовъздушна отбрана също се разполагат, най-вероятно около американски и израелски военновъздушни бази. Великобритания съобщи, че ще изпрати изтребители Eurofighter Typhoon от 12-а ескадрила на Кралските ВВС в Катар, по искане на Доха.

Преди две седмици американският президент се отказа от удар срещу Иран, въпреки обещанието, че „помощта е на път“. Основната причина е, че според него не му е била представена военна опция, която да доведе до решаващ резултат и смяна на режима в Техеран. Освен това страните от Персийския залив са го призовали да се въздържи.

В актуализация от петък базираната в САЩ Human Rights Activists News Agency (HRANA) съобщи, че броят на загиналите при репресиите срещу протестите в Иран е достигнал 5 002 души — включително 4 716 демонстранти, 203 лица, свързани с властта, 43 деца и 40 цивилни, които не са участвали в протестите.

Данните на агенцията са били точни при предишни вълнения в Иран и се основават на мрежа от активисти в страната, които потвърждават смъртните случаи. HRANA посочва, че най-малко 26 541 души са били арестувани.

Съветът по правата на човека на ООН заседава в Женева, за да обсъди репресиите срещу протестите, започнали на 28 декември, когато търговци излязоха по улиците на Техеран в отговор на рязкото обезценяване на иранския риал. Протестите бързо се разпространиха, а исканията прераснаха в призиви за край на управлението, превръщайки ги в най-сериозните и смъртоносни безредици в страната след Ислямската революция от 1979 г.

Али Абдолахи Алиабади, ръководител на Централния щаб „Хатам ал-Анбия“, който координира армията и Революционната гвардия, предупреди в четвъртък, че всеки военен удар срещу Иран ще превърне всички американски бази в региона в „легитимни цели“.

Протестното движение до голяма степен затихна под натиска на репресиите, съпътствани от безпрецедентно спиране на интернет, макар че възгласи „смърт на диктатора“ продължават да се чуват по време на мрачни и често многолюдни погребения.

Видеоклипове от Иран все още изтичат и показват как силите за сигурност са получили разрешение да стрелят за убиване по протестиращите, особено в периода 5–8 януари.

Един от водещите реформаторски вестници — Ham-Mihan — беше закрит, след като публикува два материала: единият за преследването на протестиращи в болница, а другият — за мащаба и жестокостта на репресиите.

Много от водещите реформатори не са имали възможност да изразят публично позициите си относно насилието, а малкото допуснати до по-широка аудитория обвиняват и двете страни за разпадането на обществената солидарност след срива на валутния курс. Спорен остава въпросът доколко тези проблеми са резултат от санкциите или от вътрешна неефективност.

В най-дългия си досега коментар за насилието иранският президент Масуд Пезешкиан, реформатор, избран преди 18 месеца, заяви, че „гражданският и справедлив протест на народа беше превърнат в кървава и насилствена битка вследствие на заговор от онези, които желаят злото на Иран“.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт пое заслуга за протестите, като заяви в Давос, че американските санкции са довели до вълненията и че политиката на максимален икономически натиск „е проработила, защото през декември икономиката им се срина“.

Той добави:
„Видяхме фалит на голяма банка. Централната банка започна да печата пари. Има недостиг на долари. Те не могат да осигурят внос и затова хората излязоха на улицата. Това е икономическо държавничество — без нито един изстрел — и нещата се развиват в много положителна посока.“

Тръмп многократно е оставял отворена възможността за нови военни действия срещу Иран, след като Вашингтон подкрепи и се включи в 12-дневната война на Израел през юни, насочена към отслабване на иранските ядрени и балистични ракетни програми. В последните дни обаче перспективата за незабавни американски действия изглежда намаля, като и двете страни настояват да се даде шанс на дипломацията.