Чета коментарите, че монополът на Делян Пеевски над турците в България вече се пропуквал. Че след повече от 30 години тези хора най-после можели да вкусят от свободата и да разберат как се живее в демокрация.
Спомням си създаването на ДПС. Тогава Ахмед Доган, без значение чий агент е бил – на ДС или на КГБ, използва страховете на българските турци от насилието над тях при смяната на имената им и създаде своята партия, в която капсулира за дълги години напред тази немалка част от българското общество – българските турци и мюсюлмани. Българското мнозинство, водено от страха да не се повторят онези близо 500 години на османско владичество, много бързо прие това разделение. И остави турците в ръцете на Ахмед Доган. Той умело се възползва от последиците на Възродителния процес — нищо особено за джоба на кака Айше и бай Хасан. При т.нар. „Голяма екскурзия“ около 350 хиляди души заминаха за Република Турция, а приблизително още толкова бяха принудени да търсят гурбет в Европа, впоследствие концентрирани около ДПС. Резултатът: обезлюдени села и трайни демографски щети.
Аз съм израснал в Родопите и животът ми премина при хората от планината – при каменисти нивички, с магарето и кофите с вода, които пълнехме, за да поливаме стрък по стрък тютюна. За да се хване и за да има хляб и за нас, и за държавата. Това бяха бедни, но честни и трудолюбиви хора. С изострено чувство за социална справедливост. Левите идеи бяха и още са част от тях, сякаш закодирани в гените им.
Какъвто и натиск да ми оказваха, с каквото и да ме плашеха, аз никога не предадох моята партия – БСП, дори когато санитарният кордон беше на шията ми след Димчо Михалевски. Спечелих две неща – социална пенсия и прозвището „Кърмъзъ Назми“ – „Червеният Назми“ – Марката БСП. И още нещо – болката, че моята партия не ме разбра. Дълги години – години – дори и когато бях член на Националния съвет на БСП, говорих, че трябва да се отворим към тези хора на труда. Че трябва да ги привлечем към нас, като им се доверим и им осигурим място в ръководството на партията, да има депутати – български турци, министри социалисти – български турци. Българските турци да бъдат достойно представени във всяка сфера на обществения и политическия живот. За съжаление, всичко си остана само в сферата на пожеланията, а след Сергей Станишев БСП изобщо зачеркна турците и мюсюлманите в България.
Такава беше историята и в останалите „български“ партии. Тук-таме по някой турчин на видно място, колкото за цвят. И цялата общност – оставена в ръцете на ДПС и Ахмед Доган. За един млад човек от турската общност нямаше друг път, ако е решил да прави политическа кариера или да има собствен бизнес. В смесените региони нямаше шанс да си намери работа, ако не е част от олигархична пирамида. Ако някой дръзнеше да се опълчи, главата му беше поднасяна на тепсия пред местния феодал. „Българските“ партии гледаха безучастно. Не направиха нищо, с болка споделям да се доверят на турско име за лидер на областна структура. А във моята БСП нито на областно ниво, нито на общинско – не се довериха на турско име.
Сега политическият монопол на ДПС сякаш вече го няма. Делян Пеевски не блести толкова ярко. АПС, останали верни на Доган, насъбраха смелост и тръгнаха да правят нова партия – реанимирано ДПС. В Хасково изведнъж тръгнаха два проекта за граждански сдружения – единият на Юджел Атила, а другият – на Сабахтин Исмаил. Слушах ги и двамата по Националното радио и получих удовлетворение. Пълна интеграция на българските турци и мюсюлмани в българското общество, промяна на обществените нагласи, призиви, че всички, независимо от етнос и религия, сме част от българския народ. В „сърцето на демокрацията“ – Ню Йорк – кмет е Зохран Мамдани: емигрант от Уганда, мюсюлманин, социалист, дори комунист според някои. В Лондон кмет е Садък – пакистанец по произход, също емигрант и мюсюлманин.
Тук, в Кърджали, в разговорите ми с обикновените хора разбирам, че и Юджел Атила, и Себахтин Исмаил имат не малко поддръжници. Настъпило е времето да се разбие етническият вот, да се свърши с тази етническа капсулация. Но тук вече идва отговорността на другите партии. Според мен хорото трябва да води БСП с другите леви формации за хората на труда. Дали ще приемат наистина като равностойни българските турци, дали ще им дадат достойно място в своите ръководства и в своите листи на предстоящите избори. Или, както беше на предишните, ще подвият опашки и ще оставят целите Родопи в ръцете на ДПС и Делян Пеевски. Защото аз не помня някой от лидерите им да се яви в Кърджали и да приеме битката с ДПС в неговата крепост. Дори и Бойко Борисов, който изведнъж се загрижи за етническия мир, след като ПП–ДБ поднесоха цветя на Тюркян чешма. И той клекна пред ДПС и ги остави да си разиграват коня, както искат.
Така че: братя българи, топката сега е у вас. Ако искате да бъде срутен монополът на ДПС над българските турци, ако искате Пеевски да няма тази власт, каквато имаше досега, не си измисляйте конструкции като санитарни кордони, спойки, заварки, сглобки и други. Просто подайте ръка на българските турци и ги приемете при вас. Защото сме един народ и имаме една Родина. Историята и съдбата са отредили да бъдем заедно. Орисани сме да споделяме този път и братски да увеличим шансовете и възможностите за българо-турско приятелство, братство и бъдеще!
Назми Мюмюн, бивш член на Националното ръководство на БСП
