Неподходящият модел на финансиране чрез клинични пътеки води до загуба на ефективност в болниците. Анализът на ИПИ разкрива, че университетските и държавните многопрофилни болници могат значително да оптимизират своите резултати.
Средната загуба на ефективност от 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при държавните МБАЛ, представена като дял от разходите на изследваните болници, означава ресурс в размер на съответно 347 млн. лв. (УМБАЛ) и 94 млн. лв. (МБАЛ) през 2024 г., който е могъл да се използва по-добре.
В категорията на университетските многопрофилни болници (УМБАЛ) се използват неефективно като ресурс около 780 лекари (15%), 959 сестри (15%) и 1477 (14%) легла, а за 20-те държавни МБАЛ това са съответно 344 лекари, 613 сестри и 994 легла – отново около 15% от общия ресурс.
Препоръчително е болници, които не са многопрофилни по своя характер (например Националната кардиологична болница), да сменят своя статут на специализирани. Добре е да се обмисли дори по-висока степен на специализация и отказ от извършване на дейност по пътеки, за които те не са тясно специализирани. За тях важат същите препоръки – специфичен анализ и оптимизация на дейностите, но и сравнение само със сходни по дейност лечебни заведения.
И накрая една обща препоръка за цялата система на болничната помощ - функционирането дори при финансови стимули, които насърчават преминаването на все по-голям брой пациенти през болниците (за разлика от модели за финансиране, които отчитат крайния резултат от лечението), не дава едни и същи резултати.
Общите приходи и разходи и за двете категории болници са сходни, като общите приходи надвишават общите разходи с малко през 2024 г. и в двете групи. Годишните разходи на УМБАЛ са в размер на 1,8 млрд. лв. през 2024 г., а на МБАЛ – 580 млн. лв. (от общо 3,8 млрд. лв. разходи за болнична помощ в България за 2024 г.). С други думи само тези две категории от общо 37 лечебни заведения извършват над 64% от всички разходи в системата. Това показва централното значение на тези две категории болници за системата.
Четири университетски болници са били на загуба през 2024 г – това са „Александровска“, „Света Екатерина“, НКБ и „Лозенец“ (чиято загуба е над 23 млн. лв. за 2024 година). Най-голяма е била печалбата на „Св. Георги“ – Пловдив, в размер на над 16 млн. лв. за годината.
От многопрофилните болници само две са били на загуба, но тя е съвсем малка по размер. Общият размер на задълженията на всички анализирани УМБАЛ приближава 450 млн. лв., а на МБАЛ – 131 млн. лв. Най-задлъжнелите болници (като съотношение между задължения и приходи) в първата категория са „Лозенец“, „Александровска“ и „НКБ“, във втората – многопрофилните болници в Ловеч, Ямбол и Враца.
Общите разходи на УМБАЛ (1,8 млрд. лв.) са близо три пъти по-големи от тези на МБАЛ (малко под 600 млн. лв.). Структурата на разходите се различава значително за двете категории болници – и в двете групи най-голям е делът на разходите за персонал – съответно 48% за УМБАЛ и 69% за МБАЛ. Най-голяма е разликата при разходите за лекарства и медицински изделия – докато при УМБАЛ те са 37% от общите разходи, в МБАЛ са едва 14%. Обяснение може да се търси при лечение на онкологични заболявания в болнични условия, което се извършва основно в университетските болници и комплексните онкологични центрове, не толкова в областните многопрофилни болници.
