Или как първо всички сме били в Светлината, после тя е била в нас,
а накрая всички ставаме едно с нея
Нашата съгражданка Весела Николова наскоро написа първата си книга. Казва се „Виждам”. И в нея разказва за одисеята на един мъж и една жена, Христо и Мария, загубили зрението си, и все пак радващи се на пълноценен семеен живот. Както и на пълноценното общуване помежду им и с хората в тяхното малко обкръжение - приятелят на Христо, който им пазарува, и тяхната квартирантка - студентката Ани, чийто прототип е самата авторка на книгата.
Прочела съм хиляди книги на всякаква тематика, но никога не съм предполагала, че от една такава, обикновена на пръв поглед, история може да стане литература. Но за да се превърне в такава, както разбрах след запознаването ми с нея, явно, е било нужно едно силно състрадателно и голямо сърце, което да усети с всичките си фибри неуловимите за другите отношения между двамата невиждащи с външните си очи съпрузи.
И то са такава голяма психологическа наблюдателност, че нищо от тях не остава приглушено, прикрито. Дори и най-малките подробности в движенията им, в поведението им, в модулациите на гласовете им...
Пред четящия тази книга се изправят две деликатни фигури, вървящи с разтворени и размахващи ръце, сякаш разговарят с мрака, дори и когато лампите в жилището им са запалени. Вижда се как те вървят и опипват пространството, опознават го с лекия полъх на погалването, сякаш са многокрили ангели, като серафимите.
Как изследват дълбокия и ласкав мрак, неговите скрити потайности, така подобни и на непонятната човешка природа. Неслучайно, и живата вода, според митологията, е била скривана в най-тъмните дълбини.
С удивление откриваме, че те живеят в една много приветлива, хармонична обстановка, изпълнена с много обич, доверие, доброта, хумор, с ежедневните чайни церемонии и приготвяния на храната… Как силно се обичат двамата, изцяло посветени един на друг съпрузи, как разкриват своята истинска същност, силно развилата им се интуиция, вътрешното им прозрение. Как смело и достойно заявяват своята пълна идентификация с Божия промисъл за тях, смирили се пред него, а така и придобили съвършения мир, съвършеното спокойствие.
Опознавайки ги, все повече се убеждаваме, че в света на зрящите има много охладнели и уморени от прекалените, крайно очевидните негативи. Че физически зрящите имат често по-замъглено и нереално виждане, което, всъщност, е истинската, духовната слепота.
Подобни истории ни разкриват и истинските, непреходните ценности в живота, които активират у хората вътрешната им светлина, виждането с очите на душата. Събуждат вярата в житейския смисъл, според който всичко се случва в съответствие с кармичния закон на справедливостта, който обаче се задейства не да наказва, а да носи изкупление.
И то не само за изпиталите го, а и за целите им родове. Чрез което те по-смело и с лекота понасят своето съществуване. Разбират, че първо всички сме били в Светлината, после тя е била в нас, а накрая всички ставаме едно с нея.
Представянето на дебютната книга на Весела Николова „Виждам” ще бъде на 11.12. от 17 ч. в Туристическия информационен център, на бул. „Беломорски”- 54, блок „Младост” - 2. Заповядайте!
Лияна Фероли
