Горивата, върху които не са били платени акцизи и данъци през 2024 г., а са изгорени в моторните превозни средства у нас, са 624 млн. литра, а загубата за бюджета от това е 578 млн. лв. Това прави по 90 цистерни дневно, заредени нелегално в бензиностанции, селскостопански и строителни машини. Все пак има значително подобрение спрямо 2020 г., когато щетата за държавната хазна е била над 780 млн. лв. За 2025 г. очакванията на Агенция „Митници“ са свиване на пазара на контрабандните горива. Това стана ясно при представяне в понеделник на анализ на Центъра за изследване на демокрацията за пазара на недекларираното гориво в периода 2020-2024 г. Той е изготвен по поръчка на Българската петролна и газова асоциация и със съдействието на приходната агенция и митниците.
Констатациите са на база регистрирани моторни преводни средства, данни за платените застраховки, резултати от годишните технически прегледи, за да се преценят средният пробег и средният разход на гориво, информация за транзитния трафик и допитване сред представителна извадка шофьори за зарежданията им в чужбина, обясни Тихомир Безлов, главен експерт програма „Сигурност“ на Центъра за изследване на демокрацията. Тази информация е сверена с декларираните количества продадени горива в данъчната и митническата агенции.
Дизелът лидер в контрабандата
Резултатът е - от общо потребени през миналата година 5.285 млрд. литра горива, от които 4.661 млрд. литра са използвани от регистрираните 3.830 млн. български автомобили, 624 млн. литра изскачат като заредени, но недекларирани и без платени акцизи и данъци. Най-голяма е контрабандата при метана и според Безлов това е защото масово шофьорите не деклалират промяна на горивната си уредба, а обявяват само, че е бензинова. Най-същественият дял от сивия сектор при горивата се пада на дизела – от заредени 3.754 млрд. литра недекларирани са 612 млн. л. Това прави 16.31 процента от контрабандните горива. При заредените 833 млн. л бензин през миналата година нелегалните са 69 млн. л, което им отрежда дял от 8.23 на сто. Така общият дял на сивия сектор при горивата се изчислява на 11.8 на сто. Или 578 млн. лв. пропуснати ползи за бюджета.
Според Безлов едни от източниците на нелегално продаваните у нас горива са безмитните бензиностанции в Турция, но техният дял не е толкова голям. Същото е положението и през горивата, идващи от субсисираната селскостопанска техника.
Големият източник е малка рафинерия
„Имаме основание да смятаме, че големият източник е една малка рафинария, чието име няма да споменавам“, каза Тихомир Безлов. Той отбеляза още, че необявените горива минават през големи бензиностанции със съществен оборот, за да бъдат прикрити. През малките селски няма как да стане това, смята експертът. Освен това се манипулирали касовите апарати, за да не отчитат продажбите директно в приходната агенция, както би трябвало да става.
„Лукойл Нефтохим България“ е единствената рафинерия у нас за преработка на суров петрол. Другата рафинерия е на „Инса ойл“ на бизнесмена Георги Самуилов, считан за близък до лидера на ДПС-Ново начало и санкциониран за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. Предприятието край Белозем всъщност не преработва суров петрол, а пречиства газьол и петролни деривати, така че според митниците не е рафинерия. Въпреки това е все пак производител на горива, а компанията има и верига от бензиностанции и се вписва в описаната от Безлов схема за реализация на недекларирани горива.
„Това че основната причина е малката рафинерия означава, че тя се ползва с протекции. Преди време имахме банка с протекции, после три застрахователни компании с протекции“, коментира икономистът Красен Станчев.
Тол контрол и GPS тракери са възможните решения
Безлов смята, че темата с пресичането на търговията с гориво с неплатени данъци е особено актуална заради приемането на бюджета за 2026 г. и трябва да се предвидят мерки за затягане на контрола върху този вид търговия. Според него чрез камерите на тол системата може да се засича движението на цистерните. Отбеляза, че камионите с дървесина, където оборотите са далеч по-малко, имат GPS тракери, а цистерните – не. Даде за пример как в съседна Сърбия след въвеждането на наномаркери на горивата с платени занъци контрабандата е спаднала до 5 на сто, но посочи, че това е твърде скъпо.
„Данните, че всеки пети литър дизел е с неплатени данъци, показват, че има устойчив тренд на недеклариране при търговията с горива“, каза председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев. Според него има проблем по цялата верига – от производството, през зареждането до продажбата.
Директорът на Агенция „Митници“ Георги Димов заяви, че ведомството му вижда решението на проблема чрез комбинация от физически контрол и технологични въведения. Той каза, че от 1 април 2025 г., когато е започнал физическия контрол върху данъчните складове на горива, са се покачили приходите от акциз и данък върху горивата с 6 процента. За следващата година той очаква още по-добри резултати, а намерението е да се инсталират датчици върху резервоарите на бензиностанциите, където се зареждат горивата и така да се отчитат постъпващите там точни количества. По този начин ще се следи какво излиза от данъчните складове и къде постъпва и после какво излиза от бензиноколонките, обясни Димов. Инсталирането на датчиците ще струва около 70 млн. лв., но все още не е взето окончателното решение и финансиране за внедряването им, уточни той пред Mediapool. Според митническия шеф за период от 3 до 5 години е възможно да се спрат продажбите на недекларирани горива.
Вече има резултати
Бенчев също отчете усилията на митниците за пресичането на контрабандата и посочи, че при дизела се регистрира ръст с 5-6 процента на отчетените през фискални устройства количества.
Зам.-министърът на финансите Галя Димитрова каза, че ведомството ѝ вече прилага мерки за увеличаване на събираемостта на приходите и отчете ръст с постъпленията от ДДС с 23.9 на сто и на общите приходи с 21.3 процента. Тя декларира, че министерството е готово да обсъди и въведе допълнителни мерки за повишаване на контрола върху търговията с горива.
Анализът очерта и други интересни тенденции на пазара на горива. Например от 2019 г. досега автомобилният парк се е увеличил с 866 хил. моторни превозни средства, но ръстът започна да се забавя. Не всички те обаче се управляват редовно и разделен на броя на возилата средният пробег на един автомобил намалява. При леките коли средният разход на гориво е оценен на 7.7 на сто, а при влекачите – 28 на сто.
Отчетен е и значителен ръст при зареждането на чужди автомобили на българска територия. С близо 45% повече чужди превозни средства преминават през страната спрямо 2019 г. Увеличава се обаче и количеството заредено гориво от български шофьори зад граница – около 300 млн. литра са били заредени на колонки извън страната.
Владислава Пеева
