През 1995 г., точно преди 30 години, Райхстагът в Берлин изчезва под тонове сребрист ефирен плат. „Опакованият Райхстаг“ е произведение на изкуството на Кристо и Жан-Клод, които тази година щяха да навършат 90 години.
Който е бил в Берлин през лятото на 1995 г., вероятно ще го помни до края на живота си: Райхстагът - сърцето на германската политика - беше изчезнал под сребрист плат – опакован почти като подарък. Една доста екстравагантна идея, която обаче влезе в историята.
Зад тази грандиозна акция стоеше двойка творци, които неведнъж са изненадвали света със своите гигантски произведения на изкуството: Кристо и Жан-Клод. Тяхната визия за опакования Райхстаг беше голяма и смела - подготвяна цели 23 години.
Юбилейната година
През 2025 г. Кристо и Жан-Клод щяха да навършат 90 години. Те са родени на една и съща дата – 13 юни 1935 година. Кристо (Христо Явашев) - в България, която по-късно напуска, бягайки от комунизма, за да се установи установи в крайна сметка в Париж. Там през 1958 г. той се запознава с Жан-Клод. Двамата се превръщат в силен екип: Кристо е творецът, а Жан-Клод – организаторът. Двамата стават равностойни партньори и по-късно официално подписват всички проекти заедно.
Техният специалитет са огромни, впечатляващи арт инсталации в обществени пространства. Те опаковат мостове, сгради или цели брегови ивици, опъват гигантски завеси през долини и издигат километрични инсталации от плат. И всичко това – като временни произведения на изкуството, финансирани със собствени средства. Никаква реклама, никакви спонсори - парите за проектите двамата осигуряват чрез продажбите на рисунки, колажи и други проекти.
Преди 40 години двойката опакова прочутия Понт Ньоф в Париж, преди 20 години омагьоса нюйоркския Сентрал парк с хиляди врати, върху които се развяват текстилна пана, а преди 30 години двамата подариха на германската столица едно вълшебно лято, като накараха Райхстага временно да „изчезне“.
„Опакованият Райхстаг“ - дълго чакано разрешение
Идеята за опаковане на Райхстага в Берлин се ражда през 1971 г. - в разгара на Студената война. По онова време Райхстагът е в непосредствена близост до Берлинската стена. Той е символична сграда, но тогава още не се използва, защото правителството на Федерална република Германия все още е в Бон, а Бундестагът е преместен в преустроената сграда на Райхстага с характерния стъклен купол на архитекта Норман Фостър чак през 1999 година.
След дълго чакане проектът за Райхстага най-сетне става реалност Снимка: 1995 Christo and Jeanne-Claude Foundation, Photo: Wolfgang Volz
Въпреки това Кристо и Жан-Клод са очаровани от идеята си. За тях Райхстагът е сграда със забележителна история. Неведнъж това място е било сцена на значими моменти за Германия. Кристо и Жан-Клод искат да направят тази сграда отново видима, като я „опаковат“. Но за подобно произведение на изкуството е необходимо разрешение - а то отнема много време. Едва през 1994 г., след повече от 20 години обсъждане, Бундестагът най-накрая дава своето одобрение след разгорещен дебат. Това проправя пътя за една от най-впечатляващите художествени кампании на века.
Лятото на 1995 г.: една сребърна мечта насред Берлин
През юни 1995 г. дългоочакваният момент настъпва: Райхстагът е изцяло обвит в сребрист плат - над 100 000 квадратни метра материал и 16 километра въжета са били необходими. Самото опаковане продължава няколко дни и е проследено от медиите в целия свят.
Опакованият Райхстаг е мек, блестящ, загадъчен – като ефирно произведение на изкуството. От 24 юни до 7 юли 1995 г. над 5 милиона души идват в Берлин, за да видят лично този спектакъл. Атмосферата е като на гигантски фестивал: хората лежат на тревата пред Райхстага като на пикник, снимат се с опакованата сграда и обсъждат. Много съвременни свидетели по-късно ще кажат, че никога преди не са усещали Райхстага толкова интензивно, както през тези две седмици.
Защо изобщо го опаковат?
Творбата на Кристо и Жан-Клод привлича огромен брой туристи към Берлин Снимка: 1995 Christo and Jeanne-Claude Foundation, Photo: Wolfgang Volz
Кристо и Жан-Клод не са искали да скрият сградата, а точно обратното. Те са искали да ѝ вдъхнат нов живот: опаковането скрива повърхността, кара детайлите да изчезнат, за да останат видими само формата, силуетът и обемът.
И най-важното: това произведение на изкуството също беше ефимерно. След две седмици магията свършва, платът е отстранен от фасадата и от него не остана никаква следа - само спомен. За двойката художници тази ефимерност е основна част от работата им. „Красотата е в преходността“, казваха те често. Трябва да се наслаждавате на момента, защото знаете, че той скоро ще свърши.
Без политически контекст?
Въпреки че Райхстагът е политически символ, самото произведение на изкуството не е замислено като политическо. Кристо и Жан-Клод не са искали да формират мнение, а да създадат изкуство, което да бъде открито за всички - пространство за мисли, чувства и интерпретации.
Художествена инсталация, която отбелязва юбилейната година от опаковането на Райхстага в БерлинХудожествена инсталация, която отбелязва юбилейната година от опаковането на Райхстага в Берлин
Художествена инсталация, която отбелязва юбилейната година от опаковането на Райхстага в БерлинСнимка: Jens Kalaene/dpa/picture alliance
Въпреки това много хора видяха в опаковането силен политически символ: за промяна, за помирение, за ново начало. Особено в Обединена Германия това имаше много специално въздействие.
Жан-Клод почина през 2009 г., а Кристо - през 2020 г., но изкуството им продължава да живее в снимки, спомени, изложби, а сега и чрез проекти в специална юбилейна година. Опаковането на Райхстага беше не само шедьовър на логистиката и естетиката - то беше и момент на колективно очарование. То показа какво може да постигне изкуството в обществените пространства: да изненадва, да свързва хората и да ги предизвиква към размисъл. Или просто да оставя хората безмълвни.
Както казваше Кристо: „Нашите творби не принадлежат на никого - и в същото време са на всички“.
