От х:

Днес в x:

„Земята под краката ни изчезва“: вижте селото, което потъва

    еди 4 часа„Вече виждаме как земята под краката ни изчезва“, казват хората от тайландското село Бан Кун Самут Чин. То постепенно потъва. Но последните му жители не се предават. И търсят начини да останат да живеят там.По брега е издигната защитна стена, а прозорците са зазидани наполовина: жителите на село Бан Кун Самут Чин са повдигнали с един метър пода във вътрешността на местния будистки храм. През цепнатините между дъските се вижда водата. „Виждаме ясно как земята под краката ни изчезва. А с нея - и населението. Когато бях дете, сушата беше пред очите ни, а сега е отдалечена на два километра“, разказва пред германската обществено-правна телевизия АРД кметът на селото Висану Кенгсамут. Той споделя, че неговото семейство вече се е местило три пъти - защото водите заливали къщит

    И училището в селото е трябвало вече три пъти да се мести на ново място. 35-годишната Нантаван Кенгсамут го е посещавала като дете, а сега се занимава с администрацията. „Завърнах се, защото домът ми е тук“, казва жената пред АРД. Когато била малка, в училището имало 160 ученици, а днес са само пет. Двама учители преподават по всички предмети на децата, които са на възраст между девет „Вече виждаме как земята под краката ни изчезва“, казват хората от тайландското село Бан Кун Самут Чин. То постепенно потъва. Но последните му жители не се предават. И търсят начини да останат да живеят там.

    По брега е издигната защитна стена, а прозорците са зазидани наполовина: жителите на село Бан Кун Самут Чин са повдигнали с един метър пода във вътрешността на местния будистки храм. През цепнатините между дъските се вижда водата. „Виждаме ясно как земята под краката ни изчезва. А с нея - и населението. Когато бях дете, сушата беше пред очите ни, а сега е отдалечена на два километра“, разказва пред германската обществено-правна телевизия АРД кметът на селото Висану Кенгсамут. Той споделя, че неговото семейство вече се е местило три пъти - защото водите заливали къщите.

    Селското училище, което се е местило три пъти

    И училището в селото е трябвало вече три пъти да се мести на ново място. 35-годишната Нантаван Кенгсамут го е посещавала като дете, а сега се занимава с администрацията. „Завърнах се, защото домът ми е тук“, казва жената пред АРД. Когато била малка, в училището имало 160 ученици, а днес са само пет. Двама учители преподават по всички предмети на децата, които са на възраст между девет и 12 години.

    Със смартфона си Нанватан Кенгмасут показва на репортерите от германската медия видео от последната буря, която донякъде разрушила защитната стена около училището. В момента мъжете от селото я поправят. „Ако я няма, и училището ни повече няма да го има." В двора на училището преди е имало игрище, но днешните ученици знаят за него само от разказите на възрастните. „Чичо ми ми е разказвал, че като дете е играл тук футбол“, казва малкият Хал.

    Мангрови дървета срещу бедствието

    Хората в село Бан Кун Самут Чин от години взимат мерки - засаждат мангрови дървета, строят диги. Най-добра работа върши вълноломът от триъгълни бетонни блокове. Първата редица от тях разделя вълните на две, втората - на четири, третата - на осем, обясняват журналистите от АРД.

    Така вълните отслабват и не могат да навредят толкова на крайбрежието. Проектът за съоръжението е на геолога Танават Ярупонгсакул. „Установихме, че зад бариерата са се натрупали седименти на над два метра височина." Върху тях в бъдеще биха могли да бъдат засадени мангрови дървета, които да защитават брега. Същевременно бариерите не пречат на движението на рибите, животните и хранителните вещества от морето - за разлика от твърдите непропускливи каменни стени. Респективно и екосистемата продължава да се развива, посочва АРД.

    Както казва пред германската медия Танават, неговото изобретение би могло да се използва и в много други страни и да спаси от потъване и столицата на Тайланд. И в Банкок морето атакува крайбрежието, с всяка следваща година поглъща все по-голяма част от сушата. Над десет процента от тайландското население, което живее по крайбрежието, са засегнати от прииждането на водите.

    „Имаме нужда от по-строги правила"

    Специалистката по градоустройство Витбусаба Мароме отбелязва пред АРД следното: „Повечето учени говорят за нарастващо морско равнище с между 20 и 30 см през следващите 30 години, т.е. до 2050“. Но проблемите по крайбрежието са предизвикани не само от покачването на нивото на водата, но и от язовирните стени по реките, в резултат от които по брега се трупат по-малко седименти и почвата се сляга.

    Мароме е убедена, че Тайланд има нужда от по-строги правила за строителство. Важно би било да се забрани строителството на тежки сгради, фабрики или главни пътища в застрашени от потъване райони.

    Атракция за туристите

    В Бан Кун Самут Чин се опитват да се задържат колкото се може по-дълго над нивото на водата. Междувременно селото се е превърнало в магнит за туристите, а приходите биха могли да се използват за следващи защитни мерки, казва пред АРД кметът на село Бан Кун Самут Чин. „Ще продължа да работя в тази посока, без да мисля толкова много какво сме загубили, колкото как бихме могли да спасим това, което е останало."

    Междувременно местните хора са издигнали нов храм на мястото на стария, който е потънал - той е по-голям и е поставен на по-висока бетонна основа. За да може бъдещите поколения да го знаят не само от разказите на по-възрастните - както училищното игрище.

     

    Мангрови дървета срещу бедствието

    Хората в село Бан Кун Самут Чин от години взимат мерки - засаждат мангрови дървета, строят диги. Най-добра работа върши вълноломът от триъгълни бетонни блокове. Първата редица от тях разделя вълните на две, втората - на четири, третата - на осем, обясняват журналистите от АРД.

    Така вълните отслабват и не могат да навредят толкова на крайбрежието. Проектът за съоръжението е на геолога Танават Ярупонгсакул. „Установихме, че зад бариерата са се натрупали седименти на над два метра височина." Върху тях в бъдеще биха могли да бъдат засадени мангрови дървета, които да защитават брега. Същевременно бариерите не пречат на движението на рибите, животните и хранителните вещества от морето - за разлика от твърдите непропускливи каменни стени. Респективно и екосистемата продължава да се развива, посочва АРД.

    Както казва пред германската медия Танават, неговото изобретение би могло да се използва и в много други страни и да спаси от потъване и столицата на Тайланд. И в Банкок морето атакува крайбрежието, с всяка следваща година поглъща все по-голяма част от сушата. Над десет процента от тайландското население, което живее по крайбрежието, са засегнати от прииждането на водите.

    „Имаме нужда от по-строги правила"

    Специалистката по градоустройство Витбусаба Мароме отбелязва пред АРД следното: „Повечето учени говорят за нарастващо морско равнище с между 20 и 30 см през следващите 30 години, т.е. до 2050“. Но проблемите по крайбрежието са предизвикани не само от покачването на нивото на водата, но и от язовирните стени по реките, в резултат от които по брега се трупат по-малко седименти и почвата се сляга.

    Мароме е убедена, че Тайланд има нужда от по-строги правила за строителство. Важно би било да се забрани строителството на тежки сгради, фабрики или главни пътища в застрашени от потъване райони.

    Атракция за туристите

    В Бан Кун Самут Чин се опитват да се задържат колкото се може по-дълго над нивото на водата. Междувременно селото се е превърнало в магнит за туристите, а приходите биха могли да се използват за следващи защитни мерки, казва пред АРД кметът на село Бан Кун Самут Чин. „Ще продължа да работя в тази посока, без да мисля толкова много какво сме загубили, колкото как бихме могли да спасим това, което е останало."

    Междувременно местните хора са издигнали нов храм на мястото на стария, който е потънал - той е по-голям и е поставен на по-висока бетонна основа. За да може бъдещите поколения да го знаят не само от разказите на по-възрастните - както училищното игрище.

     

     

    Видеа по темата

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
    Последни новини