От х:

Днес в x:

Асен Александров: Изпитът по математика трябва да стане практически, подобно на тест за интелигентност

През тази година при резултатите от изпитите на седмокласниците от математическите гимназии се вижда, че оценките по български език и литература (БЕЛ) от националното външно оценяване са по-високи от тези по математика, а в тези училища са събрани най-добрите ученици по математика в страната. Те изучават по девет часа математика седмично, като са приети в математическите гимназии още от пети клас. Очевидно е, че специалистите, които подготвят задачите по математика, имат по-големи изисквания към учениците, но може би по български език и литература резултатите от националното външно оценяване на седмокласниците са по-близки до оценките им в училище, каза в интервю за БТА Асен Александров - директор на 51-во Средно училище "Елисавета Багряна" в София.

Той e математик и е председател на Сдружението на директорите в средното образование.

Александров беше попитан от БТА за ниския среден резултат по математика от 35,29 точки на националното външно оценяване в седми клас и на какво се дължи тази средна оценка - дали задачите бяха по-трудни, и дали е необходима промяна във външното оценяване за седмокласниците.

На 28 юни Министерството на образованието и науката съобщи, че средният резултат, постигнат от седмокласниците на националното външно оценяване по математика през учебната 2022-2023 година, е 35,29 точки. Той е съизмерим с резултата, постигнат през миналата година. Максимален резултат от 100 точки имат 262 ученици, а 180 ученици имат 0 точки. Повече от половината ученици успешно се справят със задачите, свързани с пресмятане на числов рационален израз и с решаване на неравенство. Около 37% от седмокласниците умеят да разграничават простите числа в дадена редица от числа, почти 2/3 от учениците се затрудняват да прилагат свойствата на пропорциите. Почти 40% от седмокласниците демонстрират познания за елементите и свойствата на валчестите тела и се справят успешно с намиране обем на конус. Учениците се затрудняват при определянето и записването на координатите на симетрична на дадена точка в правоъгълна координатна система. Проблеми има и при разчитането, използването и интерпретирането на данни, представени с текст или диаграма, както и при съставянето на математически модел на реални житейски ситуации и преобразуването му с математически методи и алгоритми.

Двама ученици имат по 100 точки и на двата изпита от националното външно оценяване - по математика и по български език и литература.

Средният резултат за седми клас по български език и литература е 55,04 точки. 13 ученици са постигнали максимален бал от 100 точки; 15 ученици - 99,5 точки; 34 ученици - 99 точки, съобщиха тогава от МОН.

Може би задачите по математика на изпита в седми клас сега са малко по-трудни

"Може би задачите по математика на изпита в седми клас сега са малко по-трудни, но не си спомням, откакто съм бил ученик, в последните 50 години, някой да е казал, че задачите по математика в седми клас са били лесни", коментира Александров. Той уточни, че сега е гледал статистика с резултатите в математическите гимназии от тази година и е установил, че оценките по математика в седми клас там са по-ниски от тези по български език и литература. 

"Бил съм в работните групи в Министерството на образованието и науката, и моят анализ е, че от първи до четвърти клас математиката не е трудна и децата я обичат, но в пети клас, шести и в седми клас има голяма разлика - математиката става много трудна и аналитична. И може би на това се дължи този срив в резултатите по математика на националното външно оценяване в седми клас", каза Асен Александров. 

"Втората причина е, че вече усърдието, трудолюбието, концентрацията не са задължителни за учениците, като казвам това с болка. Математиката е един от предметите, в които се изисква ученикът да бъде сам, със задачата, да мисли, да се съсредоточи и да я решава. Тези умения за концентрация, за съжаление, вече ги няма при повечето ученици", констатира математикът.

Изпитът по математика трябва да стане практически

Нещата в математиката са свързани. "Моето мнение е, че може част от материала в пети, шести и седми клас да се прехвърли по подходящ начин на трети и четвърти клас, за да се изучава по лесен начин. Например, как може да се учат дроби в четвърти клас - ако се обясни, че една ябълка се раздели на четири и се вземат три части - това е три четвърти", обясни математикът.

Изпитът по математика трябва да стане практически, което означава, че чрез математиката да се решават чисто житейски казуси. "Например, колко е голяма дадена ограда и колко боя е необходима за боядисването й, колко плочки да се залепят в някакво пространство, което може да е във формата на трапец, а плочките да трябва да се режат в края. Има различни варианти, по които може да се направи практическа задача", каза Александров.

Според него, за да започне първата стъпка от образователната реформа, изпитите трябва да бъдат целесъобразни - да посочват какво искаме да знаят учениците. Ако в изпитите посочваме, че искаме учениците да решават практически задачи, учителите ще започнат да преподават по този начин на децата. А сега за учениците и за техните родители краят на седми клас е свързан само с представянето на националното външно оценяване по БЕЛ и по математика, и през цялата учебна година другите учебни предмети се неглижират. 

За използването на практически задачи може да вземем добър опит от Полша и Естония, например, тъй като Полша направи голям скок в образованието през последните десет години, заяви Асен Александров.

Сега на изпитите учениците възпроизвеждат знания, но без да могат да ги приложат в живота

Ако искаме добро образование, трябва да дадем добри индикатори за него, а тези индикатори са изпитите. Трябва да кажем добро образование е, ако в края на седми клас учениците могат да правят определени дейности, които ще се изразяват чрез изпитите, обясни математикът.

По думите му сега на изпитите учениците възпроизвеждат знания, но без да могат да ги приложат в живота. Затова типът на изпита трябва да е такъв, за да не се питат учениците "това за какво ще ни трябва", а да е очевидно как могат да прилагат знанията.

На въпрос възможно ли е да се направи до есента такава промяна, Асен Александров отбеляза, че всяко говорене по проблема на практика е анализ. "Аз самият съм бил съветник на двама образователни министри, но анализи сме правили и в групата по математика. В нея се канят светила в тази област и в техния поглед са първите 20 процента от учениците, които основно са от математическите гимназии и се явяват на олимпиади. За тези ученици задачите от изпитите са лесни, но изпитите трябва да станат интегрални и с това трябва да свиква обществото. По този начин ще се премахнат и частните уроци. Ако изпитите са интегрални, те ще са подобни на тест за интелигентност и когато той е всеобхватен, учениците няма да се подготвят за него като "папагали" - цяла година да решават еднотипни задачи според формата на националното външно оценяване", каза математикът.

Трябва да се събере група с голям авторитет и в нея, освен експертите по математика, да има и учени, например от Българската академия на науките, и да се каже на хората, на обществото, че за благото на нашите деца трябва да се промени форматът на тези изпити. Има специалисти, които може да предложат промени, но родителите, на които предстои децата им да се явяват на национално външно оценяване в края на седми клас, изпадат в истерия, защото се страхуват какво може да стане, ако има промени, коментира Асен Александров.

Той припомни, че през тази година трябваше да има интегрални изпити, но те не бяха въведени. 

Учебните програми трябва да са рамкови, а не да са така подробни

"Говорихме с образователния министър и за програмите, които трябва да са рамкови, а те сега са много подробни. Програмите сега са като съдържанието на учебника - по съответните теми. Ако програмите са повече рамкови, учителите ще могат да преподават на елементарно ниво на учениците, за да разберат по-лесно това, което трябва да научат. Сега, когато в даден урок са описани четири точки, например, учителят ги преподава и ако ученикът знае една от тях е за тройка, при две от тях е за четворка и т.н.", каза Александров.  

Според него, ако планът е рамков, на учениците няма да им се преподава всичко, а ще им се преподава информацията, която могат да разберат, но на достъпен език. Всеки трябва да може да изчисли в живота си лицето на стени, на кръгове и на други фигури, както и какво означава лихва от 3 процента. Всички тези знания са много необходими и имат приложения в живота, обобщи математикът. 

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини