От х:

Днес в x:

Изследване от 2008 г.: Естествено придобит имунитет ни пази цял живот

Колко дълго ни пази естественият имунитет, след като сме преболедували вирусно заболяване? Напоследък чухме какви ли не изявления. Затова ви предлагаме проучване на антителата на столетници, преживяли най-мощната пандемия от миналия век - Испанския грип.

През август 2008 г. в Nature излиза публикация върху изследване на кръвта на възрастни хора, които са оцелели след грипната пандемия през 1918 г. След преболедуване на Испанския грип антителата към щама са още в кръвта на прекаралите го, сочи проучването. Това откритие може да послужи на учените за защита на бъдещите поколения срещу подобни щамове, пише още тогава сайтът на Центъра за изследване и политики в областта на инфекциозните заболявания към Университета в Минесота.
 
Изследването обединило усилията на няколко институции: Университета във Вандербилт, Медицинското училище към "Планината Синай",  Университета по медицина и стоматология на Ню Джърси (UMDNJ), Центровете за контрол и профилактика на заболяванията (CDC)  и изследователския институт Scripps.

Това, което вдъхновило учените да направят проучването, бил епизод от телевизионно предаване, което показвало град, защитен от епидемията от вируса от 1918 г. чрез използване на кръв от възрастен оцелял след преболедуване, уточнява Асошиейтед Прес (AP). Сюжетът подтиква професора по физическа медицина и рехабилитация Ерик Алтшулер да поиска от Националните институти по здравеопазване (NIH) безвъзмездна помощ за тестване на хора над 90-годишна възраст за грипни антитела от 1918 г.

Екипът събрал кръвни проби от 32-ма оцелели от пандемията от началото на миналия век на възраст от 91 до 101 години. Учените търсили дали възрастните хора имат антитела срещу вируса. Наблюдавали дали B-клетките, които произвеждат антителата, се култивират и произвеждат антитела към вирусен протеин от 1918 г. Направили опит за сливане на клетки, имащи най-високи нива на активност с миеломни клетки, за да създадат хибридна клетъчна линия, която отделя моноклонални антитела. Те също така оценили дали тези открити човешки антитела биха могли да предпазят мишки, заразени с грипния вирус от 1918 г.

Хората, наети за изследването, са били на възраст от 2 до 12 години през 1918 г., когато пандемията е била в разгара си. Мнозина от тях още помнели болните членове на семействата си, което предполага, че те са били директно изложени на вируса, пишат авторите на доклада. 
 
100% от участниците имат серумно неутрализираща активност срещу вируса от 1918 г. и 94% показват серологична реактивност към моноклонални антитела., е заключението на екипа.
 
Авторът Джеймс Е. Кроу - младши, д-р, професор по педиатрия и директор на програмата на Университета във Вандербилт по ваксинални науки, заявява в прессъобщение, че изследователите са изненадани от констатациите.

"Клетките са в готовност и чакат поне 60 - 90 години, ако този грип се появи някъде наоколо", казва той. "Това е невероятно, защото това е най-дългият клетъчен спомен, който някой е изследван."

От В-клетките на трима донори изследователската група генерира пет моноклонални антитела, които не само силно неутрализират вируса от 1918 г., но и кръстосано реагират с протеини, свързани с вируса на свинския грип от 1930 г. Антителата не реагирали срещу по-съвременни грипни щамове.

В последния етап на изследването учените заразили мишки с реконструирания вирус от 1918 г. и на следващия ден тествали петте моноклонални антитела в различни дози, за да видят дали терапията е защитила животните. Мишките, получили най-ниската доза от моноклоналното антитяло от 1918 г., умрели, както и тези, получили контролното антитяло. Всички, получили най-високи дози антитела, оцелели.
 
Д-р Шиди Себейн от катедрата по микробиология на Медицинското училище към "Планината Синай" смята, че получените резултати биха могли да послужат като потенциална терапия за друг вирус, подобен на предизвикалия пандемията преза 1918 г. Авторите посочват, че е трудно със сигурност на твърдят, че моноклоналните антитела, които са изолирани, са били стимулирани за първи път по време на грипната пандемия от 1918 г. Излагането на подобни вируси, циркулиращи през  първите десетилетия на 20-и век, вероятно е подсилило функцията на В-клетките на субектите.

Антъни Фаучи, тогава директор на Националния институт по алергични и инфекциозни заболявания, заявява, че последните проучвания прогнозират, че имунитетът продължава няколко десетилетия и проучването предоставя доказателства за това.

"Това изследване е майката на цялата имунологична памет", казва той пред АP преди 13 години.
Източник: spisanie8.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Вп
    Впечатлена
    3 0
    01:23, 9 ное 2021
    Впечатлена съм тъкмо влизах да погледна пак отново какво пишат за коронавирусът и онемях за пръв път се говори и за други вируси учудващо
Последни новини