От х:

Днес в x:

Рекордни нива на парникови газове в света през 2020 г.

Концентрациите на парникови газове са поставили рекорд миналата година и светът е далече от целта да ограничи покачващите се температури, съобщи днес ООН, цитирана от Ройтерс.

Доклад на Световната метеорологична организация (СМО), която е агенция на ООН, показа, че нивата на въглероден двуокис са скочили до 413,2 единици на милион през 2020 г. - повече от средното за последното десетилетие въпреки временно понижение на емисиите по време на локдауните заради COVID-19.

Генералният секретар на СМО Петери Таалас каза, че сегашното темпо на покачване на парниковите газове ще доведе до температури „много надвишаващи“ целта на Парижкото споразумение от 2015 г. от 1,5 градуса над средните прединдустриални нива.

"Отклонили сме се от курса",  каза той. "Трябва да преосмислим нашите промишлени, енергийни и транспортни системи и целия си начин на живот", добави Таалас, призовавайки за "драматично увеличение" в ангажиментите на предстоящата годишна международна конференция за климата  COP26, която ще се проведе от 1 до 12 ноември в Глазгоу, Шотландия. Събитието започва тази неделя.

 Смята се, че конференцията е оставащият най-добър шанс светът да задържи глобалното затопляне в рамките на 1,5-2 градуса Целзий, горната граница, предвидена от Парижкото споразумение.

"Ще бъде много, много трудна тази среща на върха", каза днес британският премиер Борис Джонсън в разговор с деца.

"Много съм разтревожен, защото тя може да тръгне зле и да не стигнем до споразуменията, от които се нуждаем и е много несигурно, много, много трудно е, но мисля, че може да бъде направено", добави той.

Германското правителство каза, че канцлерката Ангела Меркел ще участва лично. Президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Цзинпин се очаква да направят видеопослания.

Ройтерс коментира, че залозите за планетата са огромни. Те включват оцеляването на страните на ниска надморска височина, прехраната на човечеството и стабилността на глобалната финансова система. 

Алок Шарма, председателят на COP26, каза, че развитите страни закъсняват с три години да удържат на обещание да отделят общо 500 милиарда долара, за да помогнат на по-бедните страни да се борят с климатичните промени.

Богатите държави обещаха през 2009 година да отделят за тази цел по 100 милиарда долара годишно в продължение на пет години, като започнат през 2020 г. Но план как да бъде направено това, подготвен от Канада и Германия преди конференцията, показва, че годишната цел не може да бъде постигната до 2023 г.  

Престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман каза вчера, че страната му, която е най-голямата износителка на петрол в света, цели да постигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2060 г., т.е. 10 години след САЩ и Европейския съюз. Той каза и че Рияд ще удвои съкращенията на емисиите, които досега възнамеряваше да постигне през 2030 г.

 Допитване на Ройтерс до икономисти е показало, че постигането на целта на Парижкото споразумение за нетно нулеви въглеродни емисии ще изисква инвестиции в зелен преход, равняващи се на 2-3 на сто от световния БВП всяка година до 2050 г., далече по-малко от икономическата цена на бездействието.

За сравнение, правителствата от януари 2020 г . са похарчили общо 10,8 трилиона долара или 10,2% от световния БВП в отговор на пандемията от  COVID-19.

Продължаване по траекторията „без промяна“, водеща до температурни повишения от 1,6, 2,4 и 4,4 градуса Целзий до съответно 2030 г., 2050 г.  и 2100 г. биха довели до загуби равни на 2,4  процента от БВП до 2030 г., 10 процента до 2050 г. и 18 процента до 2100 г., съгласно от усреднените отговори в проучването.

Източник: ClubZ

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини