От х:

Днес в x:

Преди 140 години е освободен Дебър

На 17 януари 1878, преди 140 години, от турско иго е освободен днешният квартал Дебър, тогава самостоятелно село Дервент.

Любопитен факт е, че дори е записан точният час – 16 часа.

По пътя от Поповица за Хасково се движат поделения под командването на ген. Гурко. В 16 часа в Дервент навлизат стотни казаци под командването на полковник барон Шекелберт. След него пристига една дивизия с командир генерал-майор Клодт. Селището е избрано за място за пренощуване.

 Наред с това започва трескаво събиране на информация, в което местното население оказва помощ.  Получават се сведения, че между Дебър и Бяла река е изоставен  турски обоз: „…Цялото шосе е заето от обоза на турските бежанци, захвърлили своите жени, деца и побягнали към съседното село Гюндекли(Гювендекли)…“

Изпратеният да разузнае какво е положението по пътя, кап. Зданович, завзема село Бяла река без бой към 20 часа.

Авангардът на ген. Гурко се отправя към Хасково.

Два дни по-късно, на 20 януари, в Дебър пристига и самият ген. Гурко. Стотици дебърци, наред с големците на тогавашното село, го посрещат като освободител. Преминаването на генерала е изключителна гордост за местните. Легенди за това събитие се разказват години наред. Славата му вече се е носело из цяла България. Според книгата на любителят- краевед Никола Сталев за кратко ген. Гурко отсяда в дома на Запрян Честименов. Ивелина Грозева внася поправка - прадядото на нейният дядо -  Вълко Честеменов предоставя къщата си за отдих на генерала. За благодарност получава меч, икона и купа. На мястото на къщата, в близост до кметството, днес е поставена възпоменателна плоча.  Между посрещачите са били уважавания учител Тахчиев и един от активните участници в освободителната война- воеводата Димитър Гатев. Неговите четници са оказали помощ  на братушките във военните действия. Местното население също е помагало -в разузнавателните мисии, като съгледвачи и водачи по непознатите места.

Теодора Кирякова

ползвани са сведения от книгата на Никола СТалев "Първомай и Първомайско през вековете"

Източник: Parvomai.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Тц
    тц тц тц
    5 -2
    16:24, 17 яну 2018
    ако през 2019 се освободите от Ангу ага ще ви сложа още една възпоменателна плоча
Последни новини