Всички сме виждали корици на научно-фантастични книги, така че сме наясно как ще изглеждат градовете на бъдещето – комбинация от блестящи небостъргачи и футуристични превозни средства, пише в материала си Дейвид Гибсън.
В действителност, бъдещето едва ли принадлежи на транспортните средства с ракетни двигатели, но със сигурност ще се появвят технологии, които ще променя начина ни на придвижване в урбанизираните райони, без значение дали ние хората ще сме отговорни за управлението им.
Говорещи превозни средства. Тук не става въпрос за компютъра с изкуствен интелект KITT, нито дори за Siri, инсталиран в субаруто ви. Говорим за комуникации от типа автомобил-автомобил, позната като V2V. Наскоро транспортното министрество в САЩ предложи серия от правила, чиято цел е да стандартизират начина, по който едно превозно средство предава на друго информация за местоположението си, посоката и скоростта и предупреждава водачите за потенциални опасности. В градовете, където инциденти стават най-често на кръстовищата, колите сами ще преценяват какви маневри да предприемат, без дразнещите клаксони и звуците от нагънати ламарини да отвличат вниманието ви от телефона.
Автомобили, които комуникират със светофара. Друг вид комуникация е V2I, или превозно средство – инфраструктура. Пожарникарските автомобили използват редица технологии, за да променят сигнала на светофара от червен на зелен, когато трябва бързо да стигнат до пожара. V2I обаче ще работи по-комплексно, системата ще следи информацията от превозното средство, за да облекчи градския трафик. Интелигентната инфраструктура може да удължи продължителността на зеления сигнал на светофара, ако се е получило задръстване, да промени ограниченията на скоростта, да регулира хлъзгавите пътища, да облекчи задръстванията, дори да пренасочи трафика в случай на пътен инцидент. Когато автономните превозни средства се появят по пътищата, не само те ще бъдат способни да наблюдават и мислят – целият град ще се превърне в интелигентна машина.
Дискриминация на база гориво. Дизеловите двигатели се отличават с висок въртящ момент, те са ефикасни и с нисък разход на гориво – съвсем скоро обаче ще трябва да се откажете от тях. Париж, Мексико сити, Мадрид и Атина планират да забранят дизеловите автомобили в обширни райони от градовете до 2025, за да се справят със замърсяването. Съвсем скоро всички по-големи градове в света ще последват примера им. Осло и Берген – двата най-големи града в Норвегия, ще стигат още по-далеч. Те планират да обособят зони свободни от вредни емисии също до 2025 година, в тях забраната ще важи и за превозните средства с бензинови двигатели. И макар все още да се налага да се борите с неправилно паркираните куриерски бусове докато обикаляте из града, свикнете с идеята, че в бъдеще те ще са много по-малки и чисти и далеч по-тихи.
Зареждане докато шофирате. Ако всички в градовете управляваха електромобили, на мястото на кашпите с цветя и кафетата по тротоарите щеше да има зарядни станции за Тесли. Всъщност, ако планираме инфраструктура малко по-добре, в бъдеще ще имаме възможност да зарждаме автомобилите си докато чакаме на светофара или стоим на паркинга. Идеята за зареждане от разстояние звучи като змийско масло, но след десетилетни усилия, учените успяха да пренесат мощност на разстояние от 2 метра с почти 100% ефикасност. Нарича се магнитно-резонансна връзка. За тази цел ще се използват захранващи бобини на пътя, генериращи вибрации в сдвоени бобини монтирани в автомобилите. Тези вибрации ще се превръщат в електричество за зареждане на батериите. Някои градски транспортни системи вече изпробват автобуси, зареждащи се безжично докато чакат на спирките. Технологията може лесно да се интегрира във всякакви пространства, включително паркинги и в асфалта по кръстовищата. Колко точно ще плащат водачите за тази енергия ще бъде решено от стартъпите, разработващи различни приложения.
Нови такси за шофиране. Бъдещето е тук и е обложено с такси. Такса задръстване означава, че ще плащате повече за използване на градските улици в най-натоварения трафик. Законът за търсенето и предлагането ще важи с пълна сила и на пътя. Той се използва в Сингапур от 1975-а година, градове като Лондон и Рига все по-често се възползват от тази схема, за да облекчат трафика. И тъй като скоро ще разполагаме с интелигентни автомобили, комуникиращи с инфраструктурата, самата инфраструктура ще определя таксите. Водачите ще плащат за изминато разстояние, по-високи такси ще се налагат за определени участъци, през определен период. По-големите автомобили, като лимузини и джипове, ще плащат повече, за да се движат в градския център, подобно на камионите с 3 оси в момента.
Шофиране до града, но не и в него. Икономиките на големите градове зависят от системата Park-n-Ride, или местните и еквиваленти, при която работниците от предградията шофират до гарата, а влакът ги откарва до вътрешността на града. Въпреки че тази система е идеална за работещите, тя не е подходяща за кратки посещения на града, особено в ненатоварените часове, в които влаковете са по-нарядко. Някои градове вече усъвършенстват идеята – обикновените паркинги се превръщат в транспортни хъбове. Един истински смарт град ще ви позволи да шофирате до определени централни райони, където ще имате възможност да се прехвърлите на микробуси за споделено пътуване (мястото си в тях може да заявите чрез приложение), които пък ще ви отведат до тролейбусната спирка или пункт за споделени велосипеди.
