По характерния вече приглушен начин българската държава най-после даде кротък сигнал, че е регистрирала систематичните пренебрежителни подмятания на руски виден дипломат по адрес на България.
Заместник-министърът на външните работи Милен Керемедчиев казал на международен форум във Варна, че София ще реагира - със закъснение от десетина дни, отбелязаха някои колеги. Позволявам си да уточня: със закъснение от близо две години!
На 10 ноември 2006 постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов беше цитиран във вестник "Капитал" да нарича България "троянски кон на Русия" в ЕС. Ето точният цитат:
"Поради традиционните ни добри отношения България е интересна за нас и като член на ЕС и този интерес не е само икономически. България е в добра позиция да допринесе за отношенията между ЕС и Русия и ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС, разбира се, извън негативния оригинален смисъл на тази метафора", откровеничи Чижов и пояснява какво конкретно се очаква от българския кух кон (в чиито търбух се крият едни български другари, които не се боят от даровете на задунайците, а ги приемат с пълни шепи), спрямо консенсуса в евросъюза:
"Външнополитическите решения в ЕС се взимат с консенсус и тук вашата страна може да играе много положителна роля: да успокоява "лудите глави", да ентусиазира нерешителните", добавя без заобикалки говорителят на Кремъл в сърцето на Европа.
Нищо не можа да накара който и да е представител на властта у нас да отговори на твърде недипломатичния тон на дипломата. А той, отгоре на всичко, не е кой да е - изпратен е в Брюксел от позицията на заместник-външен министър в Москва.
От неговата уста предпоставянето на българската роля в ЕС като проруска (което той недвусмислено внушава, дори и да не беше употребил конската доза нетактичност с метафората за коня), още на етапа, когато България кандидатстваше, звучеше повече от провокативно.
Ами ако "лудите глави" в ЕС, визирани от него с типично имперска надменност да определя демократични и суверенни държави като "луди глави" - ами ако някоя от тези „глави" беше решила да кимне отрицателно спрямо българското членство след "конското" на руския представител - не щем ние руски троянски коне в нашата подредена конюшня!? Нямаше ли да споменатият консенсус да се затрие - "ойде коньо у реката!"?
Помните ли каква истерия тресеше българските власти на финала преди 1 януари 2007, дали нещо няма да ни препъне в препускането към европейската ясла?
Дори и тази треска не можа да стресне непоклатимите непукисти на върха на държавата ни. Нямаше реакция и при многобройните двустранни контакти между българските управници и руските. Нямаше и кой да зададе въпроси на тази тема - а имаше възможност, например при посещението на Путин и неговия антураж в София през януари тази година.
И ето че, окуражен от тази безнаказаност, същият Чижов направи на практика същото изказване, предпоставяйки отново (като некоронован говорител на българската политика) поведението на България по външнополитически въпрос от общо за Европа значение - че очаквал София да блокира санкции срещу Русия заради агресията й срещу Грузия... Този път пред БНР. На 18 септември - в навечерието на аудиенцията на Сергей Станишев при Владимир Путин в "самия център на Сочи" (както раболепно отбелязаха възторжени придворни хроникьори на събитието).
На зададен от български репортери, (все пак най-сетне) въпрос, дали ще отговори на повтореното предизвикателство, Станишев отсякъл, че нямал намерение да се занимава с това.
И ето че реотаните на държавната машина загряха. Какво ли ще да е станало? И то по време, когато същият наш Станишев е в Ню Йорк и мери аршин със светилата на световната политика на най-представителния тепих - Общото събрание на ООН?
Не е трудно да се досетим какво стои зад това „проглеждане", че има нещо нередно в изказванията на Чижов, които изискват реакция, понеже развалят отношенията ни с Русия (както се изразил г-н Керемдчиев във Варна, вместо да заяви, че унижават достойнството на независима България, която току-що похарчи огромни за мащабите на страната суми да се хвали със своята 100 годишна независимост).
Международен натиск! Само от това разбират нашите управляващи другари. Най-вероятно "който трябва" ги е попитал нещо от рода на: "че мълчите, солидарно с Москва за кризата в Кавказ, вместо да демонстрирате съюзническа солидарност с нас - това е едно, но не е ли прекалено това мълчание по отношение на опитите да ви обезличат като самостоятелен субект в международните отношения?
Но дори и да греша в хипотезата си, фактите са налице: нежеланието, с което управляващите демонстрират (задължителната за такива случаи) докачливост на тема суверенитет, се илюстрира от самата "скорост" на реакцията. Като на умрял кон - разбира се, „извън негативния оригинален смисъл на метафората".
Заместник-министърът на външните работи Милен Керемедчиев казал на международен форум във Варна, че София ще реагира - със закъснение от десетина дни, отбелязаха някои колеги. Позволявам си да уточня: със закъснение от близо две години!
На 10 ноември 2006 постоянният представител на Русия в ЕС Владимир Чижов беше цитиран във вестник "Капитал" да нарича България "троянски кон на Русия" в ЕС. Ето точният цитат:
"Поради традиционните ни добри отношения България е интересна за нас и като член на ЕС и този интерес не е само икономически. България е в добра позиция да допринесе за отношенията между ЕС и Русия и ние разчитаме, че ще бъдете наш специален партньор, своеобразен троянски кон в ЕС, разбира се, извън негативния оригинален смисъл на тази метафора", откровеничи Чижов и пояснява какво конкретно се очаква от българския кух кон (в чиито търбух се крият едни български другари, които не се боят от даровете на задунайците, а ги приемат с пълни шепи), спрямо консенсуса в евросъюза:
"Външнополитическите решения в ЕС се взимат с консенсус и тук вашата страна може да играе много положителна роля: да успокоява "лудите глави", да ентусиазира нерешителните", добавя без заобикалки говорителят на Кремъл в сърцето на Европа.
Нищо не можа да накара който и да е представител на властта у нас да отговори на твърде недипломатичния тон на дипломата. А той, отгоре на всичко, не е кой да е - изпратен е в Брюксел от позицията на заместник-външен министър в Москва.
От неговата уста предпоставянето на българската роля в ЕС като проруска (което той недвусмислено внушава, дори и да не беше употребил конската доза нетактичност с метафората за коня), още на етапа, когато България кандидатстваше, звучеше повече от провокативно.
Ами ако "лудите глави" в ЕС, визирани от него с типично имперска надменност да определя демократични и суверенни държави като "луди глави" - ами ако някоя от тези „глави" беше решила да кимне отрицателно спрямо българското членство след "конското" на руския представител - не щем ние руски троянски коне в нашата подредена конюшня!? Нямаше ли да споменатият консенсус да се затрие - "ойде коньо у реката!"?
Помните ли каква истерия тресеше българските власти на финала преди 1 януари 2007, дали нещо няма да ни препъне в препускането към европейската ясла?
Дори и тази треска не можа да стресне непоклатимите непукисти на върха на държавата ни. Нямаше реакция и при многобройните двустранни контакти между българските управници и руските. Нямаше и кой да зададе въпроси на тази тема - а имаше възможност, например при посещението на Путин и неговия антураж в София през януари тази година.
И ето че, окуражен от тази безнаказаност, същият Чижов направи на практика същото изказване, предпоставяйки отново (като некоронован говорител на българската политика) поведението на България по външнополитически въпрос от общо за Европа значение - че очаквал София да блокира санкции срещу Русия заради агресията й срещу Грузия... Този път пред БНР. На 18 септември - в навечерието на аудиенцията на Сергей Станишев при Владимир Путин в "самия център на Сочи" (както раболепно отбелязаха възторжени придворни хроникьори на събитието).
На зададен от български репортери, (все пак най-сетне) въпрос, дали ще отговори на повтореното предизвикателство, Станишев отсякъл, че нямал намерение да се занимава с това.
И ето че реотаните на държавната машина загряха. Какво ли ще да е станало? И то по време, когато същият наш Станишев е в Ню Йорк и мери аршин със светилата на световната политика на най-представителния тепих - Общото събрание на ООН?
Не е трудно да се досетим какво стои зад това „проглеждане", че има нещо нередно в изказванията на Чижов, които изискват реакция, понеже развалят отношенията ни с Русия (както се изразил г-н Керемдчиев във Варна, вместо да заяви, че унижават достойнството на независима България, която току-що похарчи огромни за мащабите на страната суми да се хвали със своята 100 годишна независимост).
Международен натиск! Само от това разбират нашите управляващи другари. Най-вероятно "който трябва" ги е попитал нещо от рода на: "че мълчите, солидарно с Москва за кризата в Кавказ, вместо да демонстрирате съюзническа солидарност с нас - това е едно, но не е ли прекалено това мълчание по отношение на опитите да ви обезличат като самостоятелен субект в международните отношения?
Но дори и да греша в хипотезата си, фактите са налице: нежеланието, с което управляващите демонстрират (задължителната за такива случаи) докачливост на тема суверенитет, се илюстрира от самата "скорост" на реакцията. Като на умрял кон - разбира се, „извън негативния оригинален смисъл на метафората".
