От х:

Днес в x:

Как 12-те ми деца сами платиха колежа си

Една интересна и поучителна история, която е съвсем истинска.

Франсис Томпсън и съпругата му създали 12 деца в рамките на 15,5 години. Най-голямото днес е на 37, а най-малкото на 22 год. Томпсън имал престижна и добре платена работа, за да осигури всичко необходимо на децата си, но той и съпругата му решили да не го правят.

Всичките им 12 деца имат колежанско образование или са в училище, без родителите им да са плащали за това. 18-те им внуци сега се възпитават в същите добродетели - самоуважение, признателност и желание да дадеш нещо на обществото.

Томпсън и съпругата му са женени от 40 години и смятат, че част от успеха с децата им се дължи на любовта им.

Ето как те направили така, че 12-те им деца сами да платят колежа си:

Домакинска работа

От 3-годишна възраст децата се учели да вършат домакински задължения. "3-годишното няма да почисти тоалетната добре, но до достигането на 4 год. възраст ще се е научило да върши добра работа", казва Томпсън.

Привилегиите на децата му, зависели от количеството свършена работа през седмицата. До 8-годишна възраст вече знаели как да изперат дрехите си сами, а когато се научили да четат, трябвало да приготвят вечеря по прочетена рецепта.

И момчетата и момичетата трябвало да се научат да шият.

Време за учене

За учене било отредено времето от 6 до 8 вечерта. През това време не се разрешавали телевизия и компютърни игри. Ако децата приключели с ученето по-рано, им било разрешено да четата книги докато запълнят двата часа. На най-малките, които още не посещавали училище, някои четял книги. След изтичането на двата часа, на децата било разрешено да правят каквото искат, стига да не нарушават ограниченията на вечерния час.

При възникване на конфликт с учител, при който детето чувствало, че учителят е несправедлив или недобронамерен, Томпсън и съпругата му внушавали на потомците си да приемат ситуацията и да проумеят, че животът е несправедлив. Те окуражавали децата си да се подготвят по-добре следващия път и никога да не обвиняват преподавателите си.

Родителите винаги били на разположение на децата си, в случай, че някое среща трудности с материала.

Капризите за храна не са разрешени

Закуската се сервирала в 5:15 сутринта, за да имат децата време за домакинска работа преди училище. Вечерята - в 5:30 вечерта. Всички трябвало да се хранят заедно.

Родителите се опитвали да предлагат балансирана диета на децата си. Правилото било такова: първо на децата се сервира храната, която най-много мразят /обикновено зеленчуци/, а след това и останалата. Не било задължително да я изядат. Ако огладеели по-късно храната се затопляла в микровълновата фурна и им се предоставяла. Но нямало да получат друга до следващото хранене, в случай, че сервираната не отговаря на вкуса им.

Закуските между основните хранения не били разрешени. Винаги присъствали 4-те основни групи - месо, млечни продукти, зрнени храни и плодове и зеленчуци. Почти винаги имало и десерт. Децата не страдали от хранителни алергии или наднормено тегло и не се страхували да пробват всякакви храни.

Извънкласна активност

Всички деца трябвало да спортуват, без значение дали плуване, футбол, бейзбол или тенис. Можели да сменят спортовете, в случай, че не ги удовлетворяват.

Всички деца трябвало да посещават и някакъв вид клубове - скаутски клубове за момчета или момичета или театрален клуб.

Задължителна била и обществено полезната дейнст. Цялото семейство се изявявали като доброволци в местната общност и в църквата. Веднъж събрали дрехи и ги изпратили на бедните в Мексико. Децата трбявало да осъзнаят, колко труден е живота на някои семейства и че техните принадлежности могат да внесат малко радост.

Независимост

Когато децата навършвали 16 години, получавали кола. Първото от тях, достигнало до тази възраст, научило какво означава това. Когато най-голямата дъщеря на Томпсън била изблъскана в канавката от влекач, колата се превърнала в развалина. Единственото, което получила от главата на семейството били инструкции и инструменти. Бащата бил категоричен, че ще плати за резервните част, но не и за труда. 11 месеца по-късно, потрошеният автомобил се сдобил с поправен двигател, поправена трансмисия, новотапициран интериор, ново окачване и нова боя. Така момичето имало една от най-яките коли в гимназията - Мустанг от 1965 и гордостта и била несравнима. Нито едно от децата не било глобявано за превишена скорост, въпреки 450 -те конски сили на колата.

На децата им било разрешено да правят грешки. 11-годишният Самюъл бил помолен да смени маслото в колата на баща си. Детето обаче без да знае изсипало 18 литра масло в радиатора. Никой не му се скарал, но малкият трябвало да поправи щетите. Родителите смятали, че най-добрия учител е опита и възпитавали децата си да не се страхуват да опитват нещо ново. Често това им струвало пари, но както казва Томпсън: "Ние отглеждаме деца, не пестим пари."

Всички деца имали собствени компютри, но от 12-годишна вързраст нататък трявало сами да събират частите им и сами да инсталират софтуера.

Децата имали право на избор, но ограничен. Можели да преценят дали да си легнат или да почистят стаята си. Рядко получавали наставления, освен когато не се касаело за семейните правила. Това създавало у децата чувството, че контролират живота си.

Съпричасност

Децата трябвало да си помагат едно на друго. По-големите помагали на по-малките с уроците и домакинските задължения. Те имали роля и при избора на семейни правила. Сами настояли играчките им да се използват само в спалните им или стаята за игра, но не и във всекидневната. Трябвало обаче да почистват стаите си всеки ден. Децата имали право да предлагат нови правила или изменения в старите, като мама и тати, разбира се, имали право на вето.

Родителите се опитвали да създават постоянство. Не били позволени изключения от правилата за двучасово учене вечер или във вечерния час, който бил до 10 вечерта в учебни дни и до полунощ през останалите.

Ваканции

Всяка година семейството заминавало на почивка за 2 или 3 седимици. И въпреки, че можели да си позволят хотел или круиз винаги предпочитали палатковите лагери. Децата на над 6-годишна възраст ходели с баща си на 5 дневни преходи с раници, докато майката се грижела за по-малките в лагера.

Децата били изпращани сами на гости на роднини в Европа още от предучилищна възраст. Малките били оставяни сами да решат дали искат да отидат, но тъй като се учели от по-големите, обикновено проявявали желание. "От най-ранна възраст децата трябваше да се научат, че ние винаги сме на разположение, но в същото време, че те трябва сами да разперят крилете си и да летят", казва Томпсън.

Пари и материализъм

Въпреки, че семейството разполагало с достатъчно финанси, децата сами трябвало да платят за къщите, образованието и сватбите. От родителите си получили само информация и съвети за това как да придобият нещо под наем или как сами да натрупат състояние. Родителите им помогнали във връзките с корпорациите, но децата трябвало да се справят сами на интервютата и да си извоюват работата.

Децата получавали подаръци за Коледа. Когато някое от тях се усъмняло в съществуването на Дядо Коледа получавало искрен отговор. Обяснявали му, че това е забавна игра. Децата изготвяли списъци с желаните подърци, но най-ценени били ръчно направените.

Истинският живот

Родителите обичали децата си, независимо какво са сторили, но ги оставяли сами да понесат последствията, дори и това да им причинява страдание.

В крайна сметка резултатите са на снимката.

Quartz 

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини